Хубавото кино за живота е, разбира се, въздействащо, убедително и емоционално. Има само един малък проблем – ние очакваме от киното да е повече от живота, да ни покаже хората и ситуациите в тяхната пълнота, в преувеличени, а защо не и абсурдни ситуации, очакваме да ни предложи катарзис. Затова, поне за мен, най-хубавото кино е точно на ръба между реалното и прекаленото, измисленото. Точно там, където са филмите на Франсоа Озон. Точно там, където са историите на неговия герой Клод от филма „В къщата“.
Историята започва с учителя по литература Жермен, неуспял писател и мизантроп, който е разочарован от все по-семплите съчинения на учениците си и угасващия им интерес към литературата. Изглежда в новия клас на Жермен има само един ученик с дарба за писане и интерес към литературата и това е Клод. Учителят се опитва да му помогне да развие таланта си, дава му книги, насърчава го, но всъщност Клод не се интересува от книгите и от литературата, той се интересува от живота и от възможността да го манипулира – в съчиненията си, а чрез тях да манипулира и учителя си.
Точно тук, типично по „озоновски“, реалното се слива с измисленото.Съчиненията на Клод са посветени на семейството на съученика му Рафи – нормално семейство от средната класа – отегчена майка-домакиня, която повече по навик, отколкото с желание говори за мечтата си да стане дизайнер; баща бизнесмен с ненормирано работно време, жертва на обичайните интриги в офиса, който посвещава свободното си време на спорта и сина си и Рафи – обикновено момче, израснало обичано като само дете в семейството и заради това наивно и доверчиво. За хитрия и потаен Клод не е проблем да спечели доверието на Рафи, а след това и на цялото му семейство.
Постепенно за Клод започва да става по-важно не какво си случва в действителност, а какво може да напише, за да се хареса на учителя си, така че историята придобива гротескна окраска. Съчиненията на Клод стават най-важната и вълнуваща част от живота на Жермен. Докато и учителят, и ученикът не се окажат в ситуацията фантазиите им да останат единственото нормално място за живеене.
Понякога и за нас е така. Или поне понякога ни се иска да е така – да живеем само във фантазиите си. Озон го знае и винаги го показва красиво, интересно и малко плашещо. Още една причина да обичам неговите филми.
