ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Великият Гетсби

Великият Гетсби
Изумителен, визуално съвършен до последния детайл, романтичен, носталгичен, динамичен и модерен – това е „Великият Гетсби“ на Баз Лурман – безспорно най-очакваната кино-премиера на годината.
 
„Великият Гетсби“ е много повече от филм – това е огромен проект, който задава стандарти и тенденции. Не случайно още преди официалната премиера – която беше вчера на фестивала в Кан – се появиха модни колекции, козметика и аксесоари, вдъхновени от 20-те години - епохата на Гетсби и непосредствено от самия филм. На него е посветен майският брой на американския Vogue – както самата Ана Уинтур разказва в уводната си статия, броят е отлаган многократно заради промените в датата на премиерата. Факт е, че Фицджералд написва книгата за три години, Лурман създава филма си за пет.
 
Историята е известна, вечният любовен триъгълник – тя и двама мъже, тя-мъжете-парите, тя-той-първата любов и всички други вариации на обречена любов, обвита в мистерия и безнадеждност. Дейзи Бюканън е фаталната жена-дете, която в по-голямата част от филм присъства само като копнеж или мечта. Няма да развалям удоволствието от това да откриете сами интерпретацията на Баз Лурман, ще ви разкажа само най-интересните неща, които съставляват това преживяване:
 
Актьорите – безспорно само те спасяват филма от това формата решително да надделее над съдържанието и драмата да изглежда захаросана, а страданията – бутафорни. Не и в този случай, обаче. Леонардо Ди Каприо – възмъжал, красив, но без онази сладникава нотка, който играе превъзходно ролята на мъж, чиито емоции непрекъснато са на ръба. Тоби Макгуайър – приятел на Ди Каприо от дете и попаднал във филма благодарение на този факт – двамата имат споразумение да си помагат взаимно за роли, така че Лео урежда Тоби за кастинг, последният прочита книгата за една нощ и печели. Както ще видите – напълно заслужено, изобщо не мога да си представя друг актьор в ролята на симпатичния и добродушен разказвач на историята – братовчеда на Дейзи – Ник. И, разбира се, Кери Мълиган, любима още от An Education, незаменима в ролята на невинна жена-дете, зад чието простодушие има много пластове, някои от тях дълбоки и мрачни. За да се подготви за ролята си, Кери е изчела в библиотеката на Принстън кореспонденцията на Фицджералд с любимите му жени.
 
Костюмите – дело на Миуча Прада, която за целите на филма е преработила актуални модели от своите колекции от последните години, така че да отговарят на духа на епохата и да изглеждат възможно най-луксозни. Скиците за костюмите, както и част от бижутата (дело на Tiffany&Co) в момента са изложени в Ню Йорк, след това изложбата ще посети Китай и Сингапур. Няма друга дума да се опишат освен – ослепителни. Специално обърнете внимание и на дрехите на мъжете – дело на Brooks brothers. По нищо не отстъпват на дамските!
 
Гримът – измислен от самия Лурман и изпълнен от Маурицио Силви. Също изцяло подчинен на времето, в което се развива действието – всички жени са с опушен грим, но в различни нюанси, цветовете им са взети от цветовете на автомобилите по онова време. Червилата са измислени специално за филма и имат романтични имена като Film Noir, Desire. Според Маурицио времето на Гетсби е епоха в историята на грима, защото през 20-те години жените за първи път започват да носят силен грим, да променят лицата си с него и да го използват като средство за изразяване.
 
Казано накратко - добре дошли в света на Гетсби!
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...