Изкуство

Вълк / Theeb (2014)

Нормално за мен е по време на "София Филм Фест" да се ориентирам към непопулярни, фестивални и дори леко снобски филми, гранични като естетика и послание, леко грапави и тромави кати изказ и от прохождащи (понякога) кинематографии- дори и за да критикуваш, трябва да имаш информирано мнение.

Вълк / Theeb (2014)

Нормално за мен е по време на София Филм Фест да се ориентирам към непопулярни, фестивални и дори леко снобски филми, гранични като естетика и послание, леко грапави и тромави като изказ и от прохождащи (понякога) кинематографии – дори и за да критикуваш, трябва да имаш информирано мнение. Йорданският (!) "Вълк" обаче се оказа естетическо удоволствие и скрито бижу – неслучайно има награда от Камеримаж и отличие за най-добър режисьор (дебютанта Наджи Абу Новар) от Венеция, програма "Хоризонс", както и оценка 7,6 в IMDB! Ненужно е да споменавам, че бяхме шепа хора, докато за бездарника Вендерс и за руски бълвочи ще се избият...[[more]]Още в началото изкушеният киноман разбира, че има "закачка" с "Лорънс Арабски" – по време на Първата световна война в бедуински оазис пристига английски офицер (Джак Фокс), странен, блед, рус, различен и загадъчен, воден от номад, който знае езика. Местният емир е починал, затова молят синовете му да ги заведат до Извора на поклонниците. Отговарят им, че той вече е "изворът на разбойниците", но законът на гостоприемството повелява (на въвеждащите надписи сме чули заветите на мъртвия патриарх относно гостоприемството, като и за опасността да се сдружиш с вълци)... Най-големият, наследникът, сух, жилав, опален като чироз от слънцето и обрулен от пустинния вятър до тъмнокафяво, потегля със странниците, яхнали камили, а най-малкият, още дете, Тееб, което значи Вълк (в ролята – невероятният Джасир Ейд ал-Хвистат), мършав, буден, дребен, жив и пъргав, с умни, черни като маслини шавливи очи, тайно ги следва на магаре (запленен е от чужденеца, както и от тайнственото му сандъче). Не след дълго се присъединява към другите, които неохотно го взимат със себе си. Доста бързо уж главни герои започват да умират един по един (има смразяваща сцена с кладенец, пълен с кръв и мъртъвци, а не с прясна свежа вода) и филмът завива в неочаквана посока...

Според един приятел това било "детски филм". Точно обратното! Тееб в началото е уплашен, стреснат, ужасен, самотен, уязвим, дори опортюнист, прави на пръв поглед слабоволев и абсурден житейски избор, компромис с честта и достойнството, само за да оцелее в агресивна и зловеща среда, където дори сурови и опитни воини гинат един по един (пустинята – огромна, враждебна към човека и безучастна към конфликти, трагедии и кланета – е самостоятелен и главен герой във филма). Накрая обаче разбираме, че той перфектно е планирал всичко и нито за момент не е забравил кой е убил брат му и англичанина! Отварям скоба – контекстът е много важен (около мен имаше много объркани от случващото се и от военния конфликт и интригата); по това време арабите са под владение на Османската империя и разчитат на англичаните за своето освобождение (не става точно така, но това е друг въпрос).

На финала Тееб язди към залеза и родния оазис пред очарования ни поглед като в класически уестърн, преминал през изпитанията с предприемчивост, мъжество, железен кураж, несломим дух и невероятна природна интелигентност и съобразителност – напуснал го е дете, а се връща мъж!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие.