Много добър. Това е най-краткото определение, което мога да дам на новия филм на Мартин Скорсезе – „Вълкът от Уолстрийт“. Забавен, динамичен, остроумен, истеричен, саркастичен са другите определения, които ми хрумват. Страхотен каст, в който Леонардо ди Каприо властва енергично и безцеремонно, но и другите не му отстъпват – най-вече живописното изпълнение на Матю Маконъхи в началото на филма, както и това на Джона Хил, в ролята на най-добрия приятел.
Историята повтаря тази от един доста по-ранен шедьовър на Скорсезе - „Goodfellas“ - шайка лоши момчета, които нарушават всички правила, без собствените си - тези на приятелството и честта. Тук действието обаче се развива във финансовото сърце на Америка, а Джордан Белфорт е истинска личност, по чиято истинска история е написан сценарият. По пътя си към богатството и разгулния живот Джордан и неговата „банда“ брокери газят не само законодателството, но и злоупотребяват с всичко, което може да им донесе забава и забрава – наркотици, жени, алкохол и пак наркотици. Накрая няма да кажа какво става, но става тя каквато става.
Филмът продължава три часа, и ти точно си мислиш, че вече няма какво да видиш, когато пред очите ти се появява такава сцена, че не можеш да повярваш. Всяка е нова, цветна, неочаквана, оригинална и те оставя смазан от емоция и задавен в повечето пъти от смях. При такова пиршество на усещания човек наистина има чувството, че споделя живота на героите, дори на моменти си мисли, че се е почерпил с някоя забранена субстанция.
Без специални ефекти, без 3D и без технологични методи Скорсезе ни показва киното такова, каквото то може да бъде, когато го правят истинските майстори.
