Изкуство

"Воля" и въпросът на въпросите

Велика Ема Томсън във филм на Майк Никълс...

"Воля" и въпросът на въпросите

Хубава жена в средата на 40-те с интересно скулесто сковано и безизразно лице, на което блестят умни и наблюдателни очи, слуша внимателно и без видима реакция педантичен и опитен лекар, д-р Харви Калекян (Кристофър Лойд), който изчерпателно, спокойно, без патос, но и без съчувствие ѝ съобщава, че има рак на яйчниците в четвърти стадий. [[quote:0]]Така започва "Воля" (по-скоро "Остроумие"), заснет през 2001 г. от Майк Никълс като телевизионен филм (мимоходом ще спомена негови епохални заглавия като "Кой се страхува от Вирджиния Улф?", "Абсолвентът", "Параграф 22", "Отблизо", сериалът "Ангели в Америка"), с 11 награди, включително три "Еми", на Екуменическото жури в Кан и за женска роля във Валядолид, и оценка 8.2 в IMdb. Боже, как ме потресе тогава, баща ми точно си беше отишъл!

Тя е Вивиан Беъринг (Ема Томпсън, велика), авторитетен литературен учен и университетски преподавател, легендарно взискателна и безмилостна на изпит, специалист по Джон Дън (онзи, със "за кого бият камбаните"). Почти през цялото време, докато губи килограми, коса, достойнство и се превръща в скимтящо от болка парче полуживо месо, тя е в едър кадър и ни говори от екрана в упор. Прекъсвана е за кратко от бившата си професорка, страховитата, свръхерудирана, но някак си човечна и мека Евелин Ашфорд (Ейлийн Аткинс); милата и отзивчива общителна сестра Сюзи Монахан (Одра Макдоналд) и студения, безчувствен и маниакално последователен в клиничното изследване на болестта млад доктор Познър (Джонатан Уудуърд). [[more]]Вивиан отчита като огромен пропуск в живота си, че и тя като Познър е "анализирала, но не е участвала". Тук обаче не ни внушават, че "животът трябва да се живее", че трябва да се радваме на всяка секунда от него и да го "изпием" без остатък, carpe diem. Очаква се да го знаем (въпросът е, че бързо го забравяме, догато някоя трагедия не ни го напомни, и затъваме в безсмислени и досадни ежедневни подробности, които ни губят безценно време и нерви).

Нещата са по-дълбоки. Дали, както е казал Дън, "и ти, смърт, ще умреш" и има нещо (безсмъртие, вечен живот за душата), или всичко свършва окончателно с последния дъх? Помага ли вярата или е здравословен и градивен атеистичният скептицизъм, колкото и да е плашещ и жестоко окончателен, изстискващ (евентуално) от нас всичко още на красивия, слънчев или мрачен, но реален свят? Именно тази дилема ни терзае и ни боде отвътре, докато гледаме, без да виждаме, надписите. Не е ли това въпросът на въпросите?

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.