Американската филмова академия няма никакво оправдание за факта, че този филм не е номиниран. Не и когато в списъка за най-добър филм са откровено популистки заглавия – няма да ги изброявам.
Изпълнителите на главните роли Никол Кидман и Ръсел Кроу със сигурност не участват в този проект заради номинации, нито за пари, но и двамата играят страхотно. Прототипите им Нанси и Маршъл са реално съществуващи личности. В един много смешен епизод в интервю с Никол Кидман и вече възрастната Нанси, последната казва, че когато синът й се похвалил, че ще екранизират романа му, тя му казала на шега: „Гледай мен да ме играе Никол Кидман“.
Джаред (Лукас Хеджис) е възпитано и мълчаливо дете, единствен син на пастор и бивша мажоретка, които го обожават. В семейството цари разбирателство и любов, поне до момента, в който Джаред се връща след първия си семестър в колежа и заявява, че е гей. Той самият е ужасен от това не по-малко от родителите си – толкова силно е желанието му да им се хареса, да бъде идеалния син, да не ги разочарова. Семейният съвет решава Джаред да отиде в лагер за малолетни гей деца, където те биват връщани в „правия път“. Режисьорът Джоел Еджертън лично влиза в ролята на ръководителя на това потресаващо учреждение, в което методично се унищожава самоуважението и всяко чувство за лично достойнство на децата. Джаред има желание да се промени, но това определено не е пътят, насилието върху него само го кара да осъзнае, че промяна не е възможна. За щастие майка му застава зад това му решение и историята му няма трагичен край. Не е така обаче за много от другите над 700 хиляди млади хора, преминали през тези лагери, които и в момента съществуват легално в 36 щата.
Това е вторият филм на тази тема който гледам след „Грешното възпитание на Камерън Пост“ и отново темата е засегната деликатно, но с голям емоционален резонанс – може би защото и двата филма са направени по истински истории. Очевидно това е актуален въпрос в САЩ в момента и това личи добре по ангажираните в проекта актьори – освен звездите в главните роли, в Воу Erased участва Ксавие Долан, когото вече рядко виждаме на екран, Флий от Red Hot Chili Peppers, а също и Трой Сиван, който разбира се пее песента от филма. Подобно отношение е напълно оправдано – проблемите в семейството на Джаред идват главно от пълната неинформираност и стигма, която съществува по отношение на всеки извън стандартния „модел“.
По любопитно стечение на обстоятелствата авторът на книгата, по която е заснет филмът – Герард Конли – в момента е преподавател в Американския колеж в София. За негово добро се надявам, че не знае български и не може да прочете коментарите в интернет по повод историята на живота му. Убедена съм, че никой от даващите мнение така и не е гледал филма, който е хубав, смислен и вълнуващ.
