ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вторият сезон на „Короната” е поне на нивото на първия!

Вторият сезон на „Короната” е поне на нивото на първия!
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има два начина човек да гледа „Короната”. Единият е постоянно да си блъска главата около това защо тази институция, монархията – неадекватна, скъпа и с нулев коефициент на полезно действие, съществува. Вторият е да се задълбочи и да се опита да разбере по-добре хората, които са без изход в златната й клетка. Ние вкъщи избрахме този, въпреки че въпросът какъв е смисълът на това статукво, си остава.  На пръв поглед животът на кралското семейство изглежда един безкраен празник – накратко живот в лукс и „привилегии, дадени им от Бог”, както каза кралицата майка в един от епизодите. В този епизод на нея и на Елизабет им се налага да посрещнат група „обикновени хора” с цел пиар, тъй като вече е ясно, че извън стените на двореца животът се движи все по-бързо, докато на тях все още прислуга им връзва връзките на обувките. Болезнена сцена, изиграна блестящо и от Виктория Хамилтън, и от Клеър Фой, в която им става ясно, че Короната навлиза в нова ера и че ако искат да запазят статуквото на привилегии и завета „Короната трябва винаги да победи”, ще им се наложи да слизат при народа.

Вторият сезон хвърля и повече светлина върху отношенията между Елизабет и Филип, като на него е обърнато много внимание. С изключение на един епизод (втори), Мат Смит е блестящ в ролята на херцога на Единбург – Филип е човек с драматично детство, сложно минало, непоклатими убеждения как трябва да изглежда и да се държи един истински мъж и нужда от години, за да разбере, че волният му дух и полигамия нямат място на позицията, на която е.

Елизабет, от своя страна, е в нещо като будна кома – толкова е резервирана, студена и безизразна, че е страшно. В същото време обаче човек постоянно й съчувства, защото Клеър Фой (която има голям шанс за втори „Златен глобус”) играе всичките й емоции почти само с очи и успява да предаде това състояние на постоянно страдание, в което, изглежда, се намира кралица Елизабет II в трийсетте си години.

Потресаващ е епизодът, посветен на прошката, в който попълваме знанията си по история за ролята на абдикиралия крал Едуард VIII и неговата лична драма. Зрителят си дава сметка и за това, че ако този човек не беше абдикирал, днес светът можеше да е много различен (все пак Уиндзор са Сакс-Кобург и Гота, а Маунтбатън са Батенберг).

Трябва да се спомене и фокусът върху смления от Короната живот на принцеса Маргарет, който също е една от основните теми, както и разбира се, основните исторически събития и срещи за Елизабет II в края на 50-те и 60-те. Определено се усеща силно липсата на Чърчил, но няма как, това е историческа драма.

Филмът е направен с изключителен респект към Короната и Елизабет II, няма нито една жълта нотка и целият сюжет има много стабилен исторически контекст, който е далеч по-интересен от това конкретно да се види на екран например някоя изневяра на Филип. Така че, ако някой го очаква, ще е разочарован. Това не е сапунена опера.

Netflix и тази година не са пестили пари – и най-минималните детайли, които виждаме на екрана, са исторически достоверни, въпреки че конкретно тоалетът на Джаки Кенеди при срещата й с Елизабет II не беше.

В третия сезон вече няма да видим Клеър Фой и Мат Смит, които ще бъдат заменени с по-възрастни актьори. Ход, който лично мен малко ме притеснява. Елизабет и Филип от първи и втори сезон бяха изключителни и летвата е вдигната много високо!

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.