Изкуство

We’re the Millers (2013)

„Семейство Милър“ всъщност не е истинско семейство, а набързо сглобена и създадена група от напълно несвързани хора. Дейвид, наркодилър и наглед много симпатичен младеж попада в деликатна ситуация, затрашаваща живота му за пръв път, откакто се занимава с този „специален бизнес“. Но има начин да излезе жив и невредим от всичко, ако изпълни една поръчка – пренесе от Мексико определено количество марихуана. „Не много“, а само една огромна каравана натъпкана до пръсване. Абсолютно невъзможна задача, освен ако не пътуваш с откаченото си семейство и нямаш вид на малко смотан баща. За по-малко от 24 часа, Дейвид трябва да се сдобие с жена, син и дъщеря и тези позиции заемат – съседката-стриптизьорка (как се промени нашата Рейчъл…), съседът-смотаняк и напълно неизвестно избягало момиче, което живее на улицата.

We’re the Millers (2013)

Има дни, в които си толкова пълен с информация, че единственото ти желание е да се завиеш с топъл юрган и да си пуснеш филм, който да те разсмее. По инерция, в такива моменти си припомням някоя стара и почти забравена серия на „Приятели“, които винаги си остават смешно-актуални. Есенният филмов сезон на тази година предлага сюжет, в който виждаме една пораснала Рейчъл, която носи със себе си доза смях за възрастни.
[[quote:0]]„Семейство Милър“ всъщност не е истинско семейство, а набързо сглобена и създадена група от напълно несвързани хора. Дейвид, наркодилър и наглед много симпатичен младеж попада в деликатна ситуация, затрашаваща живота му за пръв път, откакто се занимава с този „специален бизнес“. Но има начин да излезе жив и невредим от всичко, ако изпълни една поръчка – пренесе от Мексико определено количество марихуана. „Не много“, а само една огромна каравана натъпкана до пръсване. Абсолютно невъзможна задача, освен ако не пътуваш с откаченото си семейство и нямаш вид на малко смотан баща. За по-малко от 24 часа, Дейвид трябва да се сдобие с жена, син и дъщеря и тези позиции заемат – съседката-стриптизьорка (как се промени нашата Рейчъл…), съседът-смотаняк и напълно неизвестно избягало момиче, което живее на улицата. Комплектът е пълен, а мисията почти изпълнима. Почти, защото в едно голямо семейство промените се случват за секунди, а когато в ролята на жена ти е самата Дженифър Анистън, не можеш да се сетиш кога си се влюбил в нея – преди да тръгнеш на път или няколко километра по-късно.

[[more]]Трябва да призная, че се реших да гледам този филм само и единствено, за да видя порасналата Рейчъл. От години харесвам Дженифър – нейният стил, добрият външен вид, който поддържа и неизменно съм попадала на честите й изказвания, че „Аз вече не съм Рейчъл, вижте и другите ми роли“. Гледала съм тях, реших да видя и тази и не останах разочарована. Приятното й партниране с Джейсън Съдейкис внася уют във филм с не толкова зашеметяващ сценарий. Но нали казват, че личностите правят изкуството, така че ако подобно на мен имате навика да следите кариерите на любимците си, определено трябва да видите сегашната Дженифър. Влюбването ви е нейната зрялост, стил, смях и актьорска игра ви е в кърпа вързано.