Изкуство

"Хора-птици"/ Bird People

Разбира се, първата асоциация, която изплува в съзнанието ми, бе с хвърчащите хора на Валери Петров.

"Хора-птици"/ Bird People

Разбира се, първата асоциация, която изплува в съзнанието ми, бе с хвърчащите хора на Валери Петров. Във филма на френската писателка и режисьорка Паскал Феран обаче метафората е представена буквално и недвусмислено.

Гари Нюман е съдружник в голяма компания в Сан Франциско. Има 18-годишен брак и две деца. Пристига в Париж заради служебна среща по важен международен проект, като следващата му спирка е Дубай. След постоянни панически атаки, дълбока и тревожна замисленост и липса на всякаква способност да се усмихва Гари стига до може би най-важното и трудно решение в живота си – да скъса с всичко досегашно. Не се качва на борда на самолета за Дубай, остава в хотелската си стая в парижкия "Хилтън", разположен непосредствено до летището и с изглед към пистата с излитащи и кацащи самолети. Междувременно му се налага да проведе няколко телефонни разговора с колеги, съдружници и адвокати, както и тежък скайп разговор със съпругата си, но решението му е окончателно и категорично.

Камериерка в същия хотел е Одре – младо момиче, чието ежедневие се изчерпва в работа, пътуване от дома до работата и обратно и наблюдаване на живеещите в отсрещната сграда. Тя не само че няма личен живот, но май и не желае да има такъв. Колежката й я кани на парти след работа, въпреки че знае, че Одре няма да се появи и този път. [[more]] Не искам да разказвам сюжета на филма. Само ще кажа, че Гари и Одре преминават през доста значими и интересни моменти и метаморфози, за да стигнат до истински важната среща. Ключови герои и същевременно символ са врабчетата, всеки от двамата герои се среща с тях – тя, докато пътува във влака на път за работа, той – по време на скайп разговора със съпругата си, малко след като й е съобщил, че се разделя с нея. Прекрасното и ценното на този филм е, че той е абсолютно извън всяко клише на романтичния жанр. Реално няма очевидна причина дори да го причисляваме към този жанр, ако не беше красотата на финала. А той, от своя страна, е отворен – не обещава нищо сигурно, освен вълнение и размишления за личностната свобода, за смелостта да бъдеш себе си и за самодостатъчността на волния полет извън клетката на всякакви условности. И една очарователна усмивка.

 

Save