ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Ябълките на Адам" - култов

"Ябълките на Адам" - култов
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Скоро с една мила, образована и начетена позната си припомнихме "Ябълките на Адам" на Андерс Томас Йенсен от 2005 г., с 20 награди и номинация за европейски филм на годината (награда на публиката). Той всъщност си е повсеместен култ (оценка 7.8 в IMDb), а аз си го пуснах за n-ти път.

С раздрънкан рейс на пуста спирка пристига излежалият част от присъдата си неонацист Адам Педерсен (Улрих Томсен), понатежал около кръста, див, зъл и агресивен скинхед с налудничав поглед и без никакви наченки на превъзпитание. Пуснат е под гаранция, за да се "социализира" в приюта на отец Иван (Мадс Микелсен, велик!), кротък, лъчезарен, добродушен, дружелюбен и... напълно неадекватен свещеник, истински християнин (готов е да обръща и другата буза до безкрай безкритично и покорно).

Когато успееш да се надсмееш над доброто и да го унижиш и стъпчеш грубо, можеш ли всъщност да изпиташ удоволствие и триумф, ако си нормален човек?
Там са вече Халид (Али Казим), опасен престъпник с плашеща външност, въоръжен обирджия и терорист (отмъщава на норвежката компания "Статойл" за "експлоатацията" на петрола в родината, като редовно обира нейните бензиностанции), раздразнителният непукист, кавгаджия и сексуален насилник Гунар (Николас Бро), дебел и разплут потаен ненормалник с първични импулси и нагон. Нито един от двамата не се е "превъзпитал" и на йота, но успяват успешно да заблуждават и манипулират Иван, който намира занимание за всеки. На Адам възлага да изпече... ябълков пай (имат огромно дърво).

Благодарение на местния доктор Колберг (Оле Теструп), циник, клюкар и злобен завистник, неонацистът научава, че свещеникът е изнасилван през детството си, сестра му не е издържала секстормоза на бащата и се е самоубила, жена му го е напуснала, а има и парализиран син в количка. Явно като защитен механизъм, той си е въобразил, че Бог го изпитва, Дяволът го изкушава, не е добре психически и си е изградил паралелен свят, а за капак има тумор в мозъка и му остава малко живот. Адам си закача портрета на фюрера и ето какъв разговор следва с Иван: "Много хубав мъж, това баща ти ли е?"; "Не, това е Хитлер."; "А, ние тук имаме един надзирател в концлагер, който се е срещал с Гоблинг."; "С Гьобелс?"; "И с него също...". За капак се появява и бившата наркоманка и алкохоличка, занемарената, но чаровна и възбуждаща Сара (Паприка Стейн), за да иска съвет за бременността си. Неонацисти посещават събрата си, а той (след като пребива жестоко отеца, който обаче не се впечатлява и се държи така, все едно нищо не се е случило) решава да пречупи благородния идеалист, безсребърник и светец, като го убеди, че не Дяволът е замесен, а Господ го измъчва и се гаври с него...

Когато успееш да се надсмееш над доброто и да го унижиш и стъпчеш грубо, можеш ли всъщност да изпиташ удоволствие и триумф, ако си нормален човек? Иска ли някой да живее в свят без морални стожери и без вечни ценности като безкористност, взаимопомощ, отдаденост, благодат и надежда, обич и утеха, колкото и да е лош и непоправим? Това е дилемата на Адам, чийто успех е всъщност провал и начало на промяна, катарзис, ускорен от чудо. Краят е като началото, но не съвсем, защото вече знаем какво следва...

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.