Скоро с една мила, образована и начетена позната си припомнихме "Ябълките на Адам" на Андерс Томас Йенсен от 2005 г., с 20 награди и номинация за европейски филм на годината (награда на публиката). Той всъщност си е повсеместен култ (оценка 7.8 в IMDb), а аз си го пуснах за n-ти път.
С раздрънкан рейс на пуста спирка пристига излежалият част от присъдата си неонацист Адам Педерсен (Улрих Томсен), понатежал около кръста, див, зъл и агресивен скинхед с налудничав поглед и без никакви наченки на превъзпитание. Пуснат е под гаранция, за да се "социализира" в приюта на отец Иван (Мадс Микелсен, велик!), кротък, лъчезарен, добродушен, дружелюбен и... напълно неадекватен свещеник, истински християнин (готов е да обръща и другата буза до безкрай безкритично и покорно). [[quote:0]] Там са вече Халид (Али Казим), опасен престъпник с плашеща външност, въоръжен обирджия и терорист (отмъщава на норвежката компания "Статойл" за "експлоатацията" на петрола в родината, като редовно обира нейните бензиностанции), раздразнителният непукист, кавгаджия и сексуален насилник Гунар (Николас Бро), дебел и разплут потаен ненормалник с първични импулси и нагон. Нито един от двамата не се е "превъзпитал" и на йота, но успяват успешно да заблуждават и манипулират Иван, който намира занимание за всеки. На Адам възлага да изпече... ябълков пай (имат огромно дърво).
Благодарение на местния доктор Колберг (Оле Теструп), циник, клюкар и злобен завистник, неонацистът научава, че свещеникът е изнасилван през детството си, сестра му не е издържала секстормоза на бащата и се е самоубила, жена му го е напуснала, а има и парализиран син в количка. Явно като защитен механизъм, той си е въобразил, че Бог го изпитва, Дяволът го изкушава, не е добре психически и си е изградил паралелен свят, а за капак има тумор в мозъка и му остава малко живот. Адам си закача портрета на фюрера и ето какъв разговор следва с Иван: "Много хубав мъж, това баща ти ли е?"; "Не, това е Хитлер."; "А, ние тук имаме един надзирател в концлагер, който се е срещал с Гоблинг."; "С Гьобелс?"; "И с него също...". [[more]] За капак се появява и бившата наркоманка и алкохоличка, занемарената, но чаровна и възбуждаща Сара (Паприка Стейн), за да иска съвет за бременността си. Неонацисти посещават събрата си, а той (след като пребива жестоко отеца, който обаче не се впечатлява и се държи така, все едно нищо не се е случило) решава да пречупи благородния идеалист, безсребърник и светец, като го убеди, че не Дяволът е замесен, а Господ го измъчва и се гаври с него...
Когато успееш да се надсмееш над доброто и да го унижиш и стъпчеш грубо, можеш ли всъщност да изпиташ удоволствие и триумф, ако си нормален човек? Иска ли някой да живее в свят без морални стожери и без вечни ценности като безкористност, взаимопомощ, отдаденост, благодат и надежда, обич и утеха, колкото и да е лош и непоправим? Това е дилемата на Адам, чийто успех е всъщност провал и начало на промяна, катарзис, ускорен от чудо. Краят е като началото, но не съвсем, защото вече знаем какво следва...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
