ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„You Were Never Really Here“ – като клип на Radiohead

„You Were Never Really Here“ – като клип на Radiohead

Снимки: www.imdb.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

За феновете на Radiohead, сред които съм и аз, този филм е като чуден дълъг клип, от тези по-мрачните и без анимация. На фона на един вечерен Ню Йорк в малки улички и проходи обикаля странен човек с качулка, а през деня седи на мостовете на градската железница и лицето му се мярка в пролуките на профучаващия влак. Човекът е Хоакин Финикс, музиката е на Джони Грийнуд, а филмът е на Лин Рамзи.

Сюжетът е точно като за клип – по-голямата част от него не се случва на екрана, а е оставена на въображението на зрителите, защото историята е ясна и без много думи. Героят на Финикс на име Джо е бивш служител на тайните служби, който сега убива хора на частно. Запазената му марка е малък чук, който се мярка и в ръката на баща му в травматичните спомени от детството. Поредната задача на Джо е да спаси от бордей за малолетни дъщерята на сенатор, русо ангелоподобно създание, което гледа с нетрепващ поглед как Джо разчиства пътя си с чука.

Нещо средно между „Шофьор на такси“ и „Леон“, този филм наистина не се нуждае от много думи, още повече музиката е наистина прекрасна и разказва за всичко много по-въздействащо от всякакви думи. На фона на комбинацията от написаните от Джони Грийнуд мотиви и стари весели песнички, които режисьорката помни от детството си, Джо върви по света изпълнен с мълчалив гняв и отчаяние. Хоакин Финикс е измислил сам голяма част от детайлите на героя си, както обикновено, като Лин Рамзи разказва, че е бил до такава степен неузнаваем, че снимайки в Ню Йорк, месеци наред нито един човек не го е разпознал! Това поредно гениално превъплъщение на Хоакин Финикс има награда за мъжка роля в Кан, но е дори без номинация за „Оскар“, което доказва колко късогледа е понякога Академията.

На фестивала в Кан Лин Рамзи е донесла недовършена версия на филма си, която е прекъснала с черен кадър по някое време и публиката просто е седяла още десет минути в мрака, за да чуе прекрасната музика до края. В крайна сметка филмът така и не е довършен, просто са сложени надписи и сега последният кадър си остава все същият – една маса, на която Джо и момиченцето са оставили недопитите си млечни шейкове. Две деца, спасили се взаимно.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...