Клишето Ню Йорк, Манхатън и верни приятелки тотално ми е писнало, но не спирам да се надявам на екран да се появи нов сериал като "Сексът и градът". Американски, защото български сериал или каквото и да е всъщност, което да е адекватно на местната реалност, никога няма да се появи.

Българката от повече от десетилетие е облъчвана всеки ден от турски, индийски и прочие допотопни сюжети, в които по никакъв начин нито може да се огледа, нито да открие нещо повече отвъд „разтоварва ме, докато навивам сърмите и се наслаждавам на отдавна изгубените ценности..”. Затова все повече хора в България гледат Netflix, HBO и свалят масово от торенти, защото предпочитат да се огледат в нещичко от прогреса и процесите в чужбина, отколкото в ориенталската ценностна мъгла, която владее праймтайма на националните ни телевизии.

След това интро се връщам към "Сексът и градът". Ехото на тази история се носи от 2004 г. насам. Изминаха 13 години от последния епизод и досега не се е появила нова толкова резонираща в умовете и сърцата на съвременната жена история. Не само в Щатите, а и по света, където аудиторията е дори още по-голяма.

Историята за четирите приятелки, всяка една сложен и брилянтно изграден образ, които се наслаждаваха на живота си, на секса и знаеха какво са и какво искат без оправдания и отстъпление, е сякаш вечна. Мъж написа: „Иска се малко перверзен талант, който да направи главната героиня непривлекателна и все пак да я представи в мокра блузка в началните надписи”. Именно оттам започна възходът на "Сексът" – тези жени бяха като нас тогава, далеч от идеални, но в крайна сметка наясно със себе си и със стремежите си.

Естествено, двайсет години след пилотния епизод на "Сексът" има елементи в него, които са с изтекла давност – и четирите героини нямат проблеми с парите, бели са и живеят в безгрижен хетеросексуален свят. Да не говорим, че още в първия епизод, когато се появява Тузаря, Саманта го представя като "новият Доналд Тръмп". Тогава звучеше като "Владетелят на Манхатън", днес – по съвсем друг начин. Но реалностите и Манхатън са се променили за 20 години.

Не е като да не са правени опити да се повтори успехът на "Сексът и градът", но на всички им липсва гръбнак, а може би и момент, но най-вече смисъл. Само бегло споменавам Lipstic Jungle, The Real Housewives of New York, Gossip Girls, Broad City, които се сочеха за новите фаворити на поколението си, а всъщност просто затвърждаваха най-повърхностни стереотипи, по които, за съжаление, уверено се плъзга поколението фенки на Кардашиян. В тази отчайващо посредствена среда единствено Girls говореше на езика на милениалите и хвърли малко повече светлина какво им е в главите (мъчителен хаос) – живеещи ден за ден, увиснали на когото и да е, но неотстъпващи от превисоката си самооценка и от убеждението, че извън Ню Йорк е ядрена зима. В крайна сметка Girls е една доста депресираща история, безспорно заслужаваща висока оценка, само че в друг жанр.

И ето го поредният нов "Сексът и градът". Новият сериал е със заглавие The Bold Type, a създателката му Сара Уотсън направо си казва, че причината той да съществува, е именно "Сексът и градът".

The Bold Type следва да отрази картинката в момента – трите приятелки главни героини работят в женското списание Scarlet, което е нещо средно между Cosmopolitan и Teen Vogue с желанието си да активизира милениалите политически (редакторката на Cosmopolitan е продуцент на сериала). Кастът определено е по-разнообразен от този на "Сексът", включва и цветнокожи актьори например, а в епизодите се говори по горещи теми като имиграцията, сексуалността, студентските заеми. Героините са активни политически, което липсваше досега в подобни сериали (но не и в реалния живот). Те стоят в офиса до късно вечерта, работят много, за да впечатлят шефовете си и да напредват в кариерата, но това не са развити теми, а по-скоро фон на Радините им вълнения.

The Bold Type така и не успява да прескочи в разнищването на истинските теми, които уж привидно е повдигнал. Пак създателката казва, че сериалът не е направен, за да отправи политическо послание, с което го и закопава. Защото животът се случва и има нужда от все по-истински сюжети и отговори на важни за хората въпроси. А в "Сексът и градът" модата и коктейлите бяха фон, а не съдържание. И това е огромната разлика с всички опити за клониране. Защото историята, която ще замести "Сексът и градът", ще е точно политическа, а засега не се е появил автор, който да я напише забавно и увлекателно.

Според мен този човек се крие някъде сред сценаристите на "Модерното семейство" или шоуто на Челси, но в никакъв случай не в редакциите на Cosmopolitan. И докато се усети, нямаме друг избор, освен да чакаме.