ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Завръщането" и мечтаният Оскар за Леонардо ди Каприо

Този сезон на мода са силните мъже, облечени в кожи, в неравна битка с природните стихии и с безмилостните си врагове. След "Омразната осморка" на Тарантино, идва дългоочакваният (и дългосниманият) "The Revenant"/"Завръщането" с Леонардо ди Каприо и Том Харди съответно в главна и поддържаща роля. Едва ли остана някой да не знае, че този филм се очаква да донесе мечтания Оскар за Лео и мнозина негови почитататели отдавна стискат палци за това, макар и без да са гледали филма.

Абсурдното в случая е не само, че този голям актьор изпадна в една доста нелепа и донякъде дори комична ситуация заради така дълго липсващата награда, а и че, по всичко личи, ще я получи за един филм, който съвсем не е най-силният му откъм актьорска игра.

Да, "Завръщането" е сниман дълго, мъчително и скъпо, насред гола зимна пустош и в преследване на естествена дневна светлина, според замисъла на мексиканския режисьор Алехандро Гонзалес Инариту и наистина е впечатляващ с епичния си сюжет и мрачна сценография. Филмът разтърсва с безмилостния си натурализъм и липса на пощада в някои от най-суровите сцени. Хубавото е, че за разлика от филма на Тарантино обаче на зрителя му е позволено да изпитва състрадание - нещо, без което и най-добре сниманият филм не може. Лошото е, че от един момент нататък всички тези премеждия ти идват малко в повече и почва да ти става все едно...Така или иначе, именно то смекчава бруталността на някои от сцените, които няма да изброявам, от една страна защото са вече доволно известни, а от друга – защото така акцентът пада върху тях, а не върху силата на човешката воля, което изглежда е смисълът на целия филм.

Актьорските изпълнения са наистина много добри, но никой и не би могъл да очаква друго от Леонардо ди Каприо и все по-добрия напоследък Том Харди. Не са обаче гениални. Безспорно, Леонардо ди Каприо заслужава Оскар, но ако го вземе сега, ще бъде малко като за цялостно творчество.

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...