ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Музите не са това, което са в сериала за Зелда Фицджералд

Музите не са това, което са в сериала за Зелда Фицджералд

Явно има нещо в духа на времето, което точно сега ни кара отново да се върнем към любимия женски образ на великолепната Зелда Фицджералд, „джаз принцесата на непокорните 20“.

„Началото на всичко“ е първата от трите нови екранизации, посветени на прочутата героиня. Amazon Prime поверява своя прочит на Кристина Ричи, а другите две интерпретации ще се изпълняват от Скарлет Йохансон и Дженифър Лорънс, което си е сериозна конкуренция. 

Зад всеки велик мъж стои една още по-велика жена.
Сериалът в никакъв случай не е събитие на малкия екран по начин, по който ни е вълнувал „Младият папа“ или „Големи малки лъжи“, но е увлекателен и съвременен биографичен прочит, който се гледа, или както се казва, „бинджва“, на един дъх. Основната заслуга на сериала е изграждането на модерния образ на необикновената жена. Зелда е не само красавица, муза и светска звезда, подвластна на капризите и неустойчивия си характер – подобна интерпретация би била твърде старомодна и мизогинична за сериал от 2017 г. Зелда, показана ни от Кристина Ричи, е и талантлив писател, умен и духовит събеседник, влюбена и подкрепяща съпруга и равноправен и активен партньор. И всичко това изглежда като утвърждаващата страна на сериала. На пръв поглед.

Разкрива ни се обаче и една по-тъмна страна. Вече съвсем открито се говори, че Зелда не просто е била първообраз и вдъхновител на героините на Фицджералд, но и че съпругът й съвсем съзнателно присвоява нейни идеи, образи и цитати. Счита се, че има цели текстове, заимствани от дневниците й и вградени в романите на считания за един от най-известните американски писатели. За Фицджералд писането невинаги се случва лесно, а дневниците на Зелда са ежедневен източник на вдъхновение. 

Зелда не се бунтува открито, а Франсис Скот Фицджералд, от своя страна, никога не я подценява, напротив, нарича я „началото на всичко“.
Издателят на писателя, Максуел Пъркинс, който, както знаем от филма „Геният“, е и откривател на Хемингуей и Томас Улф, предлага да издаде дневниците на Зелда, още преди да излезе вторият роман на Фицджералд. Зелда обаче е „убедена“ от съпруга си да се откаже от тази възможност в името на „семейния бизнес“ и на романите, чието лице завинаги остава Франсис Скот Фицджералд. Така че небрежно вметната строфа в рецензията, която Зелда пише за The New York Tribune по повод излизането именно на втория роман – „всъщност мистър Фицджералд – вярвам, че така изписва името си – изглежда наистина смята, че плагиатството започва още вкъщи“, навремето възприемана като забавна шега, към днешна дата е по-скоро свидетелство за потиснатото й разочарование.

Както знаем, зад всеки велик мъж стои една още по-велика жена. Сериалът е своеобразен поклон към жените писатели, останали завинаги в сянката на мъжете си, и в този смисъл сериозен прочит на темата за феминизма. Зелда не се бунтува открито, а Франсис Скот Фицджералд, от своя страна, никога не я подценява, напротив, нарича я „началото на всичко“. Той просто държи да е лицето на творческия им тандем пред света.

 

 

Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?

Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива влечение към неща, които остават често скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в постоянен ритъм, който не й е оставял време да се замисли, че този нездрав интерес може да се насочи и в писане.

Подсказва й го Левена, за което й е много благодарна – с изненада установява, че има не една и две теми, в които може да се рови за проникновение, а след това и да напише за тях. Чете за интересното и след това, ако може, го обсъжда. Обича да познава кой е убиецът (а той не е този, когото подозираме); да готви, защото това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, но вече по друг начин, защото след последното й дълго пътешествие проумя доста за добрите и лошите страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с ваканционната къща в Предела, която с радост ще ви предостави за следващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да пише кратки текстове.

Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала? Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе &ndash...