Всички знаем за какво се разказва в този филм, също и как свършва. Това беше основната причина да не го гледам досега. Историята за Ал Кайда и ликвидирането на Бин Ладен е вчерашна новина, а едва ли в нашия забързан свят има нещо по-старо и отегчително от вчерашните новини. Дори многобройните награди и номинации за създателите и актьорите не промениха мнението ми.
След това започнах да попадам на интересни факти и статии, свързани с филма. Като например това, че първоначално продукцията е започнала просто като история за едно методично преследване, но без да има положителна развръзка – Бин Ладен бива убит междувременно и сценарият се пренаписва, а филмът доснима според тези събития. Това веднага променя фокуса – и наистина, това не е филм, който води към една очаквана и очевидна крайна цел. Това е историята на Мая, анализатор в ЦРУ, която върши работата си последователно, страстно и неуморно – това винаги прави хората едновременно неумолими и силно уязвими. Джесика Честейн показва и двете прекрасно.
След това четох в Newsweek, че срещу сценариста Марк Боул има повдигнати сериозни обвинения както от сената, така и от ЦРУ за това, че е разкрил прекалено много тайни и че е показал нелицеприятната страна на тайните служби, която те предпочитат да остане скрита. Това е често срещан рекламен трик в Холивуд – да се обяви, че създателите на даден филм уж са преследвани за това или онова, но в случая Сони Пикчърс са наели най-известния и дългогодишен адвокат по подобни деликатни въпроси във Вашингтон, така че явно наистина има нещо.
Както стана ясно – гледах филма. Първият половин час почти ме отказа с бруталните сцени на разпити из военните бази на САЩ по света, макар че съм гледала кадри от Абу Гариб и знам, че всичко е било точно така. Следващите два часа обаче компенсираха напълно търпението ми. Удивително е, че този филм е сниман от жена, толкова истинско е всичко и толкова абсолютно неуместна изглежда всяка жена на повечето места, където се развива действието – това важи както за Мая, така и за Катрин Бигълоу. Филмът се гледа със затаен дъх до последната минута и е напълно лишен от патетика.
Има филми, които са хубави с това, че са умни. Други защото са трогателни, забавни или абсурдни. Този филм е хубав просто защото е истина. Достатъчно е!
