ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Железният трон си има владетел!

Железният трон си има владетел!

Източник: HBO

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Това е. Свърши се. Най-накрая големият финал на “Игра на тронове” е в миналото. Епосът промени завинаги представите ни за телевизия, като предизвика доста противоречиви емоции с последния си, осми сезон. Но финалът … Финалът определено си заслужаваше! И ако все още не сте го гледали, внимание – в текста има спойлери.

Цели осем години се води битката за Железния трон, като преди последния епизод вариантите за развръзка останаха няколко. Ние стискахме палци на Джон Сноу, защото Денерис започна да ни къса нервите с лудостта и жаждата си за власт, а и той в края на краищата е последният легитимен владетел на Таргариен. Представяхме си, че русата красавица най-накрая ще си получи заслуженото, но не подценявахме такива ключови фигури като Санса Старк и Тирион Ланистър, като дори не изключвахме и съюз помежду им.

От една страна, за нов нов владетел на Вестерос се спрягаше основно Сноу, макар че за феновете това би бил доста банален и лишен от въображение избор. Но от друга, като се има предвид логиката на повествованието на целия сериал, в който власт и смърт непрестанно се преплитат, това, което се случва в последния епизод „Железният трон“, е напълно предсказуемо. И печелившо!

Сериалът се придържа към сценарий, изграден около спектакъла на насилието, като доста често игнорира политиката за равенство между половете за сметка на кръвта и разрухата. И ако по принцип “Игра на тронове” се интересува от амбициите за власт, родени от мрачната приказка за Вестерос напук на монархията и статуквото, по едно време започнахме да се съмняваме дали ще се появи достоен владетел за Железния трон. И дали и сценаристите не се оставиха твърде много по течението на случващото се. В крайна сметка, решението можеше да е просто – последният оцелял след всички тези кръвопролития да се качи на престола.

Оказа се неизбежно за Джон Сноу да направи епичен избор – между любовта и морала, осъзнавайки, че войнствените стремежи на неговата кралица и любовница – Денерис, не биха били погасени от разрушаването на Кралски Чертог.

Ако се върнем по-рано в сериала обаче, ще си спомним, че една от вероятните теории около завземането на трона се базира върху пророчеството за Азор Ахай, в което герой, роден под огнена звезда, ще срази надвисналото зло с огнен меч. На теория само един от всички персонажи в сериала – Джон Сноу, отговаря на тези условия – възкресен с благословията на Бога на светлината и роден под огнена звезда. Пророчеството предсказва, че именно жена, и то важна за героя, ще бъде сразена от меча му. Денерис Таргариен е родена в огън и е изтъкана от него. И трябва да бъде унищожена, за да бъдат спрени Кралят на нощта и неговите бели бродници.

Но като че ли ключовият момент е малко преди това, когато Тирион напомня на Джон Сноу за всички тези безмилостни действия на Денерис, подтикнати не толкова от жажда за трона, а от желание за отмъстително унищожение на града. И ето че Джон няма право на избор – трябва да елиминира злото, дори и с риск да пропилее шансовете си за трона.

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...