Искам веднага да кажа, че няма никакво значение дали "Вестник на властта" използва художествена измислица и идеализира герои и ситуации. Важната е Кей Греъм (Мерил Стрийп), една силна, упорита, храбра, направо велика жена, която се характеризира точно с изборите, които прави в живота си, почтени и достойни.
В конкретния случай (публикуване на тайни доклади, въпреки забраната на съда) ѝ помага мъж по мярка - съвестният, честен и талантлив главен редактор Бен Брадли (Том Ханкс). Непременно гледайте филма, защото, независимо че засяга история от началото на 70-те, непосредствено предшестваща "Уотъргейт", е много актуален и злободневен за нас.
"Свободата на словото е свобода, когато публикуваш!"
Кей Греъм е собственик на Washington Post след самоубийството на съпруга си през 1963 г., но всички я подценяват (жена вестникар?!). Ляв интелектуалец, грациозна, изтънчена и изящна, без да е хубавица, тя е семейна приятелка с Линдън Джонсън и особено с "детето чудо" Боби Макнамара (Брус Грийнуд), свръхинтелигентният и образован автор на "теорията на доминото" и министър при Кенеди още 30-годишен. Нейният главен редактор Бен Брадли - личен приятел на Джей Еф Кей, има амбицията да се конкурира с New York Times (а ръководи местна газета)! И го постига с публикуването на секретни документи на администрацията, доказващи, че войната във Виетнам не може да бъде спечелена. Още от средата на 60-те...
Проблемът става не толкова институционален или правен, колкото личен - Макнамара и Джонсън са виновни колкото Никсън, ако не и повече. Адвокатите и бордът (само мъже) съветват да се изчака, да "се снишат", да не публикуват. И именно тогава Кей (Бен е твърдо зад нея) се извисява като Гъливер сред лилипути. Нямат значение съдебни искове, предстоящо излизане на борсата, финансови проблеми, публикуваме всичко, има по-важни неща - принципи и ценности. Между другото Брадли блестящо формулира правилата: "Свободата на словото е свобода, когато публикуваш!".
Washington Post е възнаграден за смелостта и достойнството - превръща се в национален гигант, действително се съизмерва с Times, печели десетки награди "Пулицър" (до днес). Кей умира през 2001 г., а Безос купува вестника преди няколко години за четвърт милиард долара!
Автор: Бистра Андреева
