ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Жената, която се извиси като Гъливер сред лилипути

Жената, която се извиси като Гъливер сред лилипути

Снимка: www.imdb.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Искам веднага да кажа, че няма никакво значение дали "Вестник на властта" използва художествена измислица и идеализира герои и ситуации. Важната е Кей Греъм (Мерил Стрийп), една силна, упорита, храбра, направо велика жена, която се характеризира точно с изборите, които прави в живота си, почтени и достойни.

В конкретния случай (публикуване на тайни доклади, въпреки забраната на съда) ѝ помага мъж по мярка - съвестният, честен и талантлив главен редактор Бен Брадли (Том Ханкс). Непременно гледайте филма, защото, независимо че засяга история от началото на 70-те, непосредствено предшестваща "Уотъргейт", е много актуален и злободневен за нас.

"Свободата на словото е свобода, когато публикуваш!"

Кей Греъм е собственик на Washington Post след самоубийството на съпруга си през 1963 г., но всички я подценяват (жена вестникар?!). Ляв интелектуалец, грациозна, изтънчена и изящна, без да е хубавица, тя е семейна приятелка с Линдън Джонсън и особено с "детето чудо" Боби Макнамара (Брус Грийнуд), свръхинтелигентният и образован автор на "теорията на доминото" и министър при Кенеди още 30-годишен. Нейният главен редактор Бен Брадли - личен приятел на Джей Еф Кей, има амбицията да се конкурира с New York Times (а ръководи местна газета)! И го постига с публикуването на секретни документи на администрацията, доказващи, че войната във Виетнам не може да бъде спечелена. Още от средата на 60-те...

Проблемът става не толкова институционален или правен, колкото личен - Макнамара и Джонсън са виновни колкото Никсън, ако не и повече. Адвокатите и бордът (само мъже) съветват да се изчака, да "се снишат", да не публикуват. И именно тогава Кей (Бен е твърдо зад нея) се извисява като Гъливер сред лилипути. Нямат значение съдебни искове, предстоящо излизане на борсата, финансови проблеми, публикуваме всичко, има по-важни неща - принципи и ценности. Между другото Брадли блестящо формулира правилата: "Свободата на словото е свобода, когато публикуваш!".

Washington Post е възнаграден за смелостта и достойнството - превръща се в национален гигант, действително се съизмерва с Times, печели десетки награди "Пулицър" (до днес). Кей умира през 2001 г., а Безос купува вестника преди няколко години за четвърт милиард долара!

Автор: Бистра Андреева