ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Жулиета" и завръщането на Алмодовар

"Жулиета" и завръщането на Алмодовар

Една жена и нейните тайни, нейната обич, мъка, страст, надежди, приятелки. Майки и дъщери, любовници, случайни мъже и фатални връзки, зловещи съвпадения, раздяла. И Роси де Палма. Точно така – Педро Алмодовар се завръща с един филм, толкова съвършен, колкото само той може да го направи. Жена в яркочервена рокля и кървав маникюр внимателно опакова статуетка на мъжки торс – без глава и със срязан пенис. Символиката е ясна още от първия кадър на филма – това е историята на Хулиета и мъжете, белязали живота й. Преди всичко обаче това е филм за Хулиета и жените в живота й – много повече и много по-важни – майка й, дъщеря й Антия, неразделната й приятелка Беа, майката на Беа, домашната прислужница Мария, любовницата на баща й, любовницата на мъжа й и така нататък – поредица от красиви фатални жени, всяка от които следва ирационалния път на своята съдба.

Алмодовар е открил първоизточника на историята на Хулиета в сборника разкази "Бягство" на Алис Мънро. Чела съм тази книга и открих много малко общо между нея и филма – което е голям комплимент и за Мънро, и за Алмодовар, успели да разкажат на езика на своето изкуство напълно различни истории.

Не е тайна, че последните филми на Алмодовар не бяха на нивото на по-ранните му творби, така че всяко ново произведение ни поставя пред изпитание – дали ще може да ни омагьоса както преди или лудостта му полека го напуска. Този филм определено доказва, че Педро Алмодовар си е все същият, а магията и страстите на неговите жени са абсолютно омагьосващи. Всичко в този филм е съвършено – всеки кадър, цвят, костюм, музиката, светлината. Гледа се буквално на един дъх и не може да бъде объркан с ничие чуждо произведение. Абсолютен, стопроцентов Алмодовар – нима има по-голям комплимент?

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...