33 чудесни изненади

Червени карирани покривки, ароматни соли в пепелника, току-що опечени гризини с чеснова паста за разядка. Това са първите впечатления от обновения „33 стола”, който едно време беше известен като извънредно класен и извънредно скъп софийски ресторант. Сега заради италианската кухня пред името е добавено едно „Тратория” . Но промяната не е само в това – сега концепцията е на малка италианска гостилничка и много ми заприлича на “Ciak” - един любим ресторант в римския Трастевере, който предлага тосканска кухня и лично отношение.
Извън уюта и приятното обслужване, остава да говорим за най-важното – кухнята. А тя е много добра. Менюто е типично за италианската традиция – салати/антипасти, паста и второ ястие, т.нар. secondi piati. Съвсем съвестно опитахме всичко /за долчи-те ще говоря накрая, търпение!/ Започвам от самото начало – плато антипасти, където има не само прошуто, но и истински брасеола, пармиджано и прочие. За салатите - не можахме да разберем каква е разликата между Миста и Верде, но може би наличието на толкова близки по същество предложения е оправдано от някаква прищявка на клиентите, която е тайна за нас. По повод питиета имаше някои неразбории с вината и температурата им, но в крайна сметка се справихме с малко чувство за хумор. По-важното е, че „Тратория 33 стола” предлага уникални ракии, сред които и тази на един частен производител, чието име не помня, но ракията е още на езика ми.
Продължихме нататък с паста, която се прави на място и определено изборът е достатъчно добър, без да разчита само на обичайните Карбонара или Арабиата. Аз  опитах Талятели с качпачо от трюфели и единствено съжалих, че трябва да си оставя място за второто. За месните ястия овациите бяха най-много. Споменавам агнешките котлетчета и гъшия дроб с праскови, който обаче се оказа предложение само от менюто за деня. Докато възторжено си бъркахме по чиниите, се показа Главният готвач на име Елица, известна на почти всички от предаването на Гала и конкретно на нас покрай общи приятели. Нейна беше идеята да получим плато с всички десерти, които наистина сложиха достоен финал на вечерята. Не помня всичко, но не мога да забравя сладоледа... Не забравихме и да поръчаме и домашно лимончело, домашно в смисъл че го правят там, на място. С лимончелото се появиха и собствениците, които много мило се осведомиха дали сме доволни, а това отношение не беше само за нас, беше за всички присъстващи, което го направи особено специално. Обещаха и скоро да пуснат терасата с газови лампи и печени кестени.
Накратко - имам късмет, че живея на една крачка.