Atelier Wine & Food

И ето как  квартал "Оборище" се превръща в център на социален живот! След „33 стола“ и „Павилион“, след „Плюс това“ /чийто успех още не мога да си обясня/ и кафе-ресторанта на „Резиденция Оборище“, на улица „Асен Златаров“ отвори врати Atelier Wine and Food, на мястото на Габу, чиято смесена концепция така и не успя да намери своята публика. Повечето от посетителите вероятно знаят, че „Ателие“ е нещо като зимната версия на Villa Arte – един от хубавите ресторанти в района на така любимото за софиянци село Лозенец.

Посрещат ни усмихнато. Първи впечатления, които доказват предварително създаденото ни очакване – страхотен уют, много европейско излъчване и множество картини по стените.  Изненада, в нашия случай по-скоро неприятна – в листата с вината липсва българско предложение. А приятелката ми, която е за малко в София, иска да опита някое хубаво и модерно българско вино. Сервитьорката все пак изважда бутилка на Каtarzyna – Encore Syraz. Цената, разбира се, не присъства в менюто, но момичета любезно ни осведомява /36 лв/. Поръчваме си и две предястия – мариновано фета сирене и терин по стара френска рецепта. И двете пристигат в чашки и в компанията на няколко препечени филийки хубав селски хляб и много чесън. Очарователно, особено ако нямаш намерение да се целуваш.

Тук е мястото да кажем, че този тип менюта са от любимите ми – кратки, но съдържателни. Ястията са подредени в Салати, Предястия, Сандвичи, Основни и Десерти, а във всяка секция има по не повече от пет предложения. Сладкишите са различни в различните дни и така поне с тях няма опасност да свикнеш. След като към нас се присъединява още един човек, учтиво ни настаняват на по-голяма маса, каквато - слава Богу - има свободна. Голяма грешка правим с поръчването на втората бутилка вино – този път малка, от 375ml. Не съм сигурна какво беше – нещо от долината на Рона, но по качество отстъпваше сериозно на Катаржина-та, която дори беше извън програмата. Всъщност, забелязала съм, че това е честа случка в софийските ресторанти – малките бутилки са по-скоро за цвят, а качествата им в най-добрия случай са приемливи.

Накрая се оказа, че при по-внимателно взиране в картините по стените, откриваме доста творби на някои от големите български майстори . Става ми даже неудобно да дъвча в тяхно присъствие. Струва си да се помисли върху това – дали е по-добре тези картини да са в музей или е по-добре да ги виждат и хора, които в музей не ходят толкова често. Това в крайна сметка е решение на собствениците им.  Спорна или не, тази комбинация между вкусна храна и голямо изкуство несъмнено добавя очарование към това уютно и цветно кътче, в което сигурно ще се връщаме отново и отново.