Странно име за ресторант, помислих си, като чух наименованието на мястото, където щяхме да ходим. После го забравих. Сега обаче вече го помня и с радост ще го споделя с вас – “Банкович”. Звучи на сръбски - предполагам, е името на готвача или на някой, вдъхновил това хубаво местенце с балканска кухня.
Първо, за местоположението – “Банкович” се намира на ъгъла на “Аксаков” и “Добруджа”, и очарователната тераса дава изглед отвисоко към градския живот, нещо, което винаги е страшно приятно. Второ, за интериора, който за мен винаги е от първостепенно значение. Приятен, малко по-претенциозен, отколкото аз лично предпочитам, но в крайна сметка – създаващ чувство на уют. Леката дистанция, която той внушава, бързо бива скъсена от обслужващия персонал, с което съвсем не искам да кажа, че сервитьорите (до един – мъже) са фамилиарни. Но не са и прекалено протоколни, с една дума – съвсем добре са си.
Е, остана най-важното – кухнята. Менюто е на две страници, тоест – от любимия ми вид – сбито, подредено и възможно да бъде обхванато за около пет минути. Кухнята е балканска, с преобладаващ уклон на сръбските ястия. Салати ядохме всякакви, аз лично – чобанска, която почти настигна моя фаворит – тази от “Истанбул”, турския ресторант на магистралата за Пловдив. Тук е мястото да кажа, че специфичният вкус на тази салата идва от подправката сумак и сока от нар. Скарата беше типично по сръбски – сочна и богата на вкусове. Накрая имаше и десерт, нещо с ябълки и сметана, изненадващо и неописуемо вкусно.
[[more]]“Банкович” е от тези ресторанти, на които чувстваш, че можеш да разчиташ – да се нахраниш вкусно, да се почувстваш добре и да се изненадаш само първия път. Приятно.
