Целувки с лавандула

Момичетата имат много по-емоционално отношение към заведенията за хранене от простото харесване на храната в тях. С изключение на десертите, разбира се – там винаги сме много емоционални. Помислете си само как едно момиче разказва за обяд с приятелки – кои приятелки са дошли, в кое заведение са седнали, каква е обстановката, детайлите, какво са си говорили и чак тогава, евентуално, ще стигне до това какво са яли. Това правило важи обаче, само ако кухнята е качествена. Ако не е чак толкова, разказът определено може да е друг…

Lavanda има всички предпоставки да създаде добро отношение – намира се на любимата ни улица „Шишман“, влиза се съвсем домашно по задното стълбище, обстановката веднага предизвиква усмивки с цветовете и дребните красиви детайли, кухнята е пред очите ти, удобството е на преден план – масите са достатъчно раздалечени, за да се смеем на висок глас без да ни гледат осъдително и има много възглавници, така че си взехме по няколко, за да седим по-удобно на слънчевата маса до прозореца. Казвам го, защото не обичам така модерните ръбести столове в заведенията, а почти никъде няма излишни възглавници, с които да компенсирам това неудобство.

Още с влизането видяхме две познати да обядват в съседната стая и първата ни изненада беше, че техните блюда не бяха записани в менюто, нито ни бяха изброени от иконома. Не мога да го нарека сервитьор, иконом е много по-подходящо. Разказани от него ястията и десертите звучат направо съблазнително – чуйте само: „домашна картофена крем супа с ретро горчица“ или „шоколадова торта с лавандула“. Нищо чудно, че изобщо не са написани в менюто. Накарахме го да ни разкаже десертите три пъти. Очарователно! Леко се разочаровахме от въпросната супа и „най-добрата Цезар салата“, лозовите сармички бяха доста преварени, а пицата с особено тесто, което не ни очарова.

Няма значение, казахме си, приятно напечени от есенното слънце до прозореца, десертът винаги оправя нещата. От разказаните четири десерта поръчахме всичките, защото никой не звучеше безинтересно – освен шоколада с лавандула - чийзкейк с малини, шоколадов сладкиш със сини сливи, тарт с праскови. Ето тук вече наистина не останахме доволни. Може би само гореспоменатия шоколад с дъх на лавандула беше интересен, повече като идея и намигване към името на заведението. Накрая малките целувки, комплимент от заведението, и хубавото еспресо малко оправиха нещата. Поднасянето на сметката с церемониален личен жест в плик за писма ни усмихна. Симпатично място. Дано си сменят готвача…