Точно бях научила как е "диван" на гръцки и ето на, ИКЕА най-после дойде в България! А днес имах неочакваната възможност да прекарам там няколко часа и да бъде една от първите, които пазаруват в българския магазин. Всъщност това беше генералната репетиция за откриването на 20 септември, нещо като суха тренировка за целия персонал, за да може в оставащото време нещата да се доизпипат. И така – в 10,40 завиваме от почти готовото околовръстно шосе към познатата синя сграда, която тук сега ми изглежда по-голяма от тази в Солун. Любезно ни насочват към закрития паркинг, който се намира на партера.
Тълпи от хора със заветната покана в ръка се стичат от всички страни. Всъщност те, както и ние, са роднини или приятели на някой от 300-те човека, които ще работят в българската ИКЕА. Всички са въодушевени. Пълно е с деца и ...бременни. Сетих се за най-екстремното си пазаруване в ИКЕА – това във Виена, когато бременна в осмия месец и в порива да свия гнездо възможно най-бързо, се опитвах да заграбя неща, които по никакъв начин не можехме да превозим със самолета до София. ИКЕА обаче вече е тук и тези бременни жени с унесени усмивки на лицето, за разлика от мен преди четири години, ще могат да обзаведат гнездото си както си пожелаят.
Влизаме. След известно чакане на опашката пред детския кът /само за деца над 3 години/, правим следната размяна – дете срещу телефон, на който да ме потърсят, ако има нужда. Страхотно! Така ще мога да потъна в планове и сметки, с приятната мисъл, че някой ще се погрижи. За детето и за мен. Моето дете обаче се оказва последното, което ще приемат в къта – лимитът е изчерпан.
Царят известен хаос и превъзбуда. Хора се щурат навсякъде, чанти, колички, деца, моливчета, етикети, пак чанти и така, докъдето ти поглед стига.
Минават 20 минути, когато се чува аларма и по уредбата ни съобщават че предстои евакуация. Настава още по-голяма суматоха, но малко по малко персоналът, който в началото е доста ошашавен, се окопитва и успява да ни изведе през аварийния изход. Слизаме от високо по решетъчните стълби и аз се радвам, че не съм по токчета.
Пак почваме отначало. Докато се качваме по ескалатора, установявам, че навсякъде зад нашите момчета и момичета от персонала, стои по един грък, който зорко наблюдава и порицава. На английски естествено. Разбират ли го, чудя се, но малко по-късно в ресторанта ми се налага да превеждам на касиерката въпросите, които мениджърът й задава.
Взимаме си детето и продължаваме обиколката с него. Добре че във всеки сектор има по една детска къщичка, предлагаща забавна спирка по пътя. Всичко си има този наш магазин, всичко което прави ИКЕА уникална. Не знам защо, може би и и аз съм превъзбудена, но всичко ми изглежда прекрасно. Почвам най-сетне да избирам. Естествено, днес няма де е денят, в който ще купувам големи неща, защото си знам че ще ми трябват още часове, пък и изобщо не съм подготвена – с размери, цветове и... пари.
Цените. Стигаме до цените. Ами, не мога да преценя. Не ми се вижда много евтино, но пък това може би идва от факта, че цените в Гърция са в евро и затова съм се подлъгвала по-лесно. Важното е, че ИКЕА е тук. Как ли ще се промени домът ми още не знам, не знам и дали ще искам в крайна сметка той да прилича на домовете на всички останали. Важното е, че имаме избор. И че още едно късче от европейския ни пъзел си идва на мястото...
