ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Епископската базилика в Пловдив - чисто съкровище

Епископската базилика в Пловдив - чисто съкровище

Снимки: авторът

Епископската базилика на Филипопол е чисто съкровище, което вековете са запазили, за да стигне до наши дни и до нашите очи. Невероятните мозайки, с декоративни и природни картини, които се простират по целия под на впечатляващата с мащабите и замаха си сграда, нямат аналог в България, а и на малко места по света. Аз поне се сещам само за италианската Равена, където раннохристиянската църковна стилистика доминира в града и църквите му. Но да се върнем у нас.

За самото посещение на новооткрития музей, се пригответе по следния начин - съобрадете се с работното време, което приключва в 6 часа следобед. Много сме писали и говорили по темата за работното време на музеите, галериите и дори църквите в България, но напразно. Така че, не се губете време и отидете най-късно в 5 часа, за да имате на разположение поне час.

Пригответе си маска, разбира се. Уверете се, че разполагате с пари в брой, нямат ПОС терминал, поне засега. От управата любезно ни насочиха към близката банка, за да си изтеглим пари, но ни и увериха, че скоро ще разполагат с възможност за безкасови плащания. Дано!

Време е да влезем в Базиликата. Тук има две забележителни неща - мозайките са първото от тях. Второто обаче е не по-маловажно - начинът на тяхното излагане пред публиката. То е на световно ниво. Очевидно проектът, финансиран от Фондация „Америка за България“ и Пловдивската община е планиран и осъществен, не само за да се усвоят едни пари чрез поредната бутафория, която минава за консервация и експозиция на историческото ни наследство. Всичко тук е направено с мярка, вкус и отношение към детайла. Интерактивният начин на предаване на информацията не засенчва експонатите, а допринася за цялостното възприемане на магията.

Има екрани,  информационни табла, детски кът, преливане на експозиция и информация, има прекрасна графична идентичност (дело на Николай Тонков от Formschlag), има книжарница на изхода и функционално външно пространство. Има мисъл и идея, достойни за наследниците на тези, които преди 15 века са построили тази красота.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...