ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Езикът на хубавата храна

Езикът на хубавата храна
Cinecittá e италианската филмова студия, създадена през 1937 г. от Мусолини и в която са снимани класики като Dolce Vita и Satyricon, интернационални копродукции като Cleopatra и Ben Hur, и съвременни шедьоври като „Бандите на Ню Йорк“. Osteria Cinecittá е  италианският ресторант, който се намира право срещу българската киностудия Бояна.

Заведоха ни приятели, които бяха направили задължителната за петък вечер резервация по телефона. Ако не беше тяхното уверение, че кухнята е страхотна, едва ли щяхме да поемем дългия път до Бояна, но за нас  качествената храна е достатъчна мотивация. Ресторантът ни посрещна с ухание на дървени въглища и впечатляващ автопарк, по който може лесно да си направиш заключение, ако не за друго, поне за платежоспособността на клиентелата. Бяхме посрещнати от любезен италианец, който на доста добър български  и с една ненатрапчива любезност ни упъти към маса в закритата тераса на заведението.

Оказа се, че това е самият собственик и главен готвач – Маурицио Ферери, известен доскоро като партньор в единствения ресторант в София с изцяло сицилианска кухня - La Piccola Casa. Оказа се, и че Ферери наскоро е спечелил престижната в Италия награда на “Ercole Olivario“, която се връчва на италиански готвач, който твори извън Италия и популяризира италианската кулинария и зехтини извън границите й. Ферери е бил избран от професионално жури в съревнование с италиански кулинари от цял свят благодарение на авторската си кухня и така е прославил не само себе си, но и нивото на италианската кулинарна традиция в България. Та ето този човек ни посрещна и настани. Ние му се отплатихме като го зарадвахме с някои нетипични познания по италиански, докато в средата на вечерта, той вдигаше чиниите, оставени прекалено дълго на масата от нашия, иначе любезен, сервитьор.  

Но каквото и да си говорим, най-важна е кухнята. В момент, в който италианските ресторанти в София, които мога да изброя, са повече от българските,  Остерия Чинечита  отстоява качествената италианската кухня елегантно и без превземки. В менюто са представени класически италиански рецепти, но има и много авторски решения,  които едно опитно око лесно може да открои сред предложенията. Очарователен лично за мен е фактът, че в менюто първо са написани оригиналните италиански наименования на ястията, а едва после българските. Така един по-любознателен посетител с уклон към чуждите езици, лесно може да проговори езика на хубавата храна. Ние поговорихме на тема салати, предястия, пици, първи и втори ястия. Струва си да отбележим  ароматния тартар от конско месо, яйцата с аспержи и трюфели и прясната паста с манатарки. От пиците опитахме тази с прошуто и Капричоза-та – тънки, с изобилен доматен сос и много плънка. Тук е мястото да отбележим, че в ресторанта се използват основно италиански продукти и това неминуемо се отразява на автентичността на вкуса. От основните се спряхме на млечно телешко в марсала и домашно приготвена наденица, като последната определено ни хареса повече.

За уюта в обстановката допринася добре прецененото осветление – масата ти е светла, но без да имаш усещането, че си в столова. В градината е по-приятно, може би заради гредите, опасващи тавана, или поради факта, че можеш да изпушиш една цигара. Цените са, бих казала, приятно нормални, за нивото на заведението. Пиците са между 7,20 и 15,50. Основните – между 9,90 и 28,00 /за ентрекота от говеждо/. Разнообразието от месо и риби явно е характерно за ресторанта - освен конското, в дневното меню забелязахме още скалопини от еленско, но тях ще опитаме следващия път. А такъв явно ще има…

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...