Cinecittá e италианската филмова студия, създадена през 1937 г. от Мусолини и в която са снимани класики като Dolce Vita и Satyricon, интернационални копродукции като Cleopatra и Ben Hur, и съвременни шедьоври като „Бандите на Ню Йорк“. Osteria Cinecittá е  италианският ресторант, който се намира право срещу българската киностудия Бояна.

Заведоха ни приятели, които бяха направили задължителната за петък вечер резервация по телефона. Ако не беше тяхното уверение, че кухнята е страхотна, едва ли щяхме да поемем дългия път до Бояна, но за нас  качествената храна е достатъчна мотивация. Ресторантът ни посрещна с ухание на дървени въглища и впечатляващ автопарк, по който може лесно да си направиш заключение, ако не за друго, поне за платежоспособността на клиентелата. Бяхме посрещнати от любезен италианец, който на доста добър български  и с една ненатрапчива любезност ни упъти към маса в закритата тераса на заведението.

Оказа се, че това е самият собственик и главен готвач – Маурицио Ферери, известен доскоро като партньор в единствения ресторант в София с изцяло сицилианска кухня - La Piccola Casa. Оказа се, и че Ферери наскоро е спечелил престижната в Италия награда на “Ercole Olivario“, която се връчва на италиански готвач, който твори извън Италия и популяризира италианската кулинария и зехтини извън границите й. Ферери е бил избран от професионално жури в съревнование с италиански кулинари от цял свят благодарение на авторската си кухня и така е прославил не само себе си, но и нивото на италианската кулинарна традиция в България. Та ето този човек ни посрещна и настани. Ние му се отплатихме като го зарадвахме с някои нетипични познания по италиански, докато в средата на вечерта, той вдигаше чиниите, оставени прекалено дълго на масата от нашия, иначе любезен, сервитьор.  

Но каквото и да си говорим, най-важна е кухнята. В момент, в който италианските ресторанти в София, които мога да изброя, са повече от българските,  Остерия Чинечита  отстоява качествената италианската кухня елегантно и без превземки. В менюто са представени класически италиански рецепти, но има и много авторски решения,  които едно опитно око лесно може да открои сред предложенията. Очарователен лично за мен е фактът, че в менюто първо са написани оригиналните италиански наименования на ястията, а едва после българските. Така един по-любознателен посетител с уклон към чуждите езици, лесно може да проговори езика на хубавата храна. Ние поговорихме на тема салати, предястия, пици, първи и втори ястия. Струва си да отбележим  ароматния тартар от конско месо, яйцата с аспержи и трюфели и прясната паста с манатарки. От пиците опитахме тази с прошуто и Капричоза-та – тънки, с изобилен доматен сос и много плънка. Тук е мястото да отбележим, че в ресторанта се използват основно италиански продукти и това неминуемо се отразява на автентичността на вкуса. От основните се спряхме на млечно телешко в марсала и домашно приготвена наденица, като последната определено ни хареса повече.

За уюта в обстановката допринася добре прецененото осветление – масата ти е светла, но без да имаш усещането, че си в столова. В градината е по-приятно, може би заради гредите, опасващи тавана, или поради факта, че можеш да изпушиш една цигара. Цените са, бих казала, приятно нормални, за нивото на заведението. Пиците са между 7,20 и 15,50. Основните – между 9,90 и 28,00 /за ентрекота от говеждо/. Разнообразието от месо и риби явно е характерно за ресторанта - освен конското, в дневното меню забелязахме още скалопини от еленско, но тях ще опитаме следващия път. А такъв явно ще има…