Градски находки

Гурме и ритуали със сърце

Човек винаги може да усети кога в нещо е вложен не просто труд, а и сърце.

Да, открих най-новото си любимо място в София!

В слънчев мартенски следобед решихме да посетим Irituali. Може би е най-подходящо да го нарека пространство, защото в ресторант човек сяда, храни се и си тръгва, а тук клиентите са гости, всеки от които получава лично отношение. Всъщност тази идея е част от концепцията, заложена от неговата създателка – Ирина Тенчева.

Запознахме се с Ирина, разбира се. Тя ни разказа историята на Irituali, който от един вътрешен порив, появил се за първи път преди 8 години, се превръща в план за действие 5 години по-късно, а днес вече е факт, след като всичко по пътя се нарежда сякаш от само себе си.

Дори самата локация не е избрана случайно, а и както знаем, случайни неща просто няма. Запознахме се и със служителите там, които са като едно малко пъстро семейство.

Аз лично се почувствах като в някое от онези очарователни парижки ресторантчета – може би заради малките масички, храната, френската музика... Но всъщност вдъхновение е почерпено от италианските гурме ресторанти. Точно затова ще си кажете „здравей“ с чаша изстудено просеко в ръка. Усеща се и топлият полъх на Гърция тук – главният готвач е грък, а зехтинът, който още в самото начало ще ви поднесат за дегустация, също идва оттам. В менюто ще откриете и морски дарове освен месните и вегетарианско-вегански предложения, а перличките със зехтин и балсамико ще ви изненадат приятно.

Самото меню е кратичко, а това за мен винаги е било едно от сигурните доказателства, че храната е прясно приготвена. Две супи на деня, четири салати, пет предястия, пет основни ястия, два десерта. Всички рецепти са авторски – на Ирина, на Савас (главният готвач) и още няколко изненади. Сред бестселърите са Индийската леща на Ирини, както и Мусът от патладжан с био сусамов тахан, а прелюбопитно звучат Salmon Pate и Октопод с булгур, но тях – следващия път. Сега пробвахме муса (сервиран заедно с изпечен на място хляб) и Тортелачи с език (домашно приготвена паста с плънка от задушен телешки език и сос от пушени сирена). Мога да кажа, че всичко беше чудесно балансирано.

Интересното и специфичното е, че менюто се обновява на няколко дни, т.е. някои предложения отпадат, за да бъдат заменени с нови. Освен това почти всеки ден има по едно ново ястие, а до края на март ще се приготвя ягодов десерт, като вариациите са според вдъхновението и настроението на Ирина, момичетата и момчетата. Неизменният десерт пък е Лимоновият пай на баба Ирина, който е емблематичен за Irituali и просто задължителен.

А къде са ритуалите? Навсякъде, във всичко. От просекото, през всеки малък детайл от интериора, до десерта. За финал се поглезихме и с арома масаж, а след това изобщо не ни се тръгваше. Човек винаги може да усети кога в нещо е вложен не просто труд, а и сърце.

Irituali се намира на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" 96.