Градски находки

Имало едно време... всички хубави приказки започват така.

Обичам пясъчната градина зад Националната библиотека заради прохладата на зеления балдахин отгоре, заради пясъчните алеи, по които симпатични хора играят петанг, заради ретро шадравана с чучурите и най-вече заради чудното заведение, което малко по малко Кремена Халваджиян успя да създаде там.

Имало едно време... всички хубави приказки започват така.

Обичам пясъчната градина зад Националната библиотека заради прохладата на зеления балдахин отгоре, заради пясъчните алеи, по които симпатични хора играят петанг, заради ретро шадравана с чучурите и най-вече заради чудното заведение, което малко по малко Кремена Халваджиян успя да създаде там. Once Upon a Time in Biblioteka винаги е имало особена притегателна сила за мен и заради павилионите от ковано желязо, които толкова ми напомнят градските градини в европейските градове. Харесва ми как създават едно особено чувство на размиване на границите между вътре и вън и подреждат изобилието от зеленина в неповторими сводести гледки.

От този сезон обаче градината на „Библиотека” предлага нещо още по-привлекателно – кухня. За нея отговаря Елица, благодарение на която преди време блесна на хоризонта „Тратория 33 стола” на Асен Златаров. Менюто на „Библиотека” е много италианско, но има и попълнения от арабската и тайландската кухня например. Всичко е, типично за Кремена, живописно опаковано, приборите са завързани в панделка, сандвичите – също, а супите се сервират в бурканчета. Но по-важното е, че всичко, което опитах, е много вкусно. Тъй като ходя само от една седмица, мога да изброя само някои ястия, но продължавам с вълнуващите открития. Опитала съм минестроне и гаспачо от супите, два вида сандвичи, предястия с тиквички и много лимонада. Не мога да не кажа, че тамошната лимонада се нарежда сред фаворитите ми. [[more]]

Менюто се чете малко трудно заради иначе красивия ръкописен шрифт и сервитьорите са малко бавни, но иначе всичко е чудесно. Голяма част от лятото ми определено ще премине там...