Градски находки

Къщата с ягодите – последен поглед отвътре, преди да я демонтират

Припомняме ви и част от нейната история

Минавайки по централната улица „Сан Стефано“, няма как да пропуснем онази голяма, безлюдна и запазила много малка част от красотата си сграда, която всички наричат Къщата с ягодите, заради декоративните ягоди, които били посадени в двора й. От години тя е необитаема, занемарена и зловещо напомня съдбата на други архитектурни паметници, като поредно доказателство, че не умеем да съхраняваме красивата част от миналото си.

Въпреки че през 2004 година къщата, която официално от 1978 година е обявена за паметник на културата, става собственост на Валентин Златев, така и не са предприети мерки за нейната реставрация. Списание „Градът“ обаче съобщава, че е задвижен проект, според който тя ще бъде демонтирана, но реконструирана така, че да бъде запазен духа на сградата. В статията се описва подробно и в какво състояние се намира в момента Къщата с ягодите след две експертни оценки на екипи от УАСГ, а планът на Златев е нейната жилищна функция да бъде възстановена. Жители на квартала обаче продължават да настояват за независима експертиза от Общината, както и сградата да бъде запазена в оригиналния си вид.

Преди няколко години своя автентичен поглед отвътре ни показа фотографът Здравко Йончев и в галерията ни горе можете да видите неговите впечатляващи кадри, както и разрухата на един паметник на културата. Сред паяжини, прах и олющени стени, единствено малкото запазени орнаменти по таваните, изящни барелефи и впечатляващата камина от червен мрамор в дневната напомнят, че някога тя е била сред емблематичните сгради в София, показващи развитието на градската архитектура и европейските влияния в нея.

Красивата къща е създадена от архитекта Георги Кунев между 1927 и 1930 година. Той е е учил във Виена и Германия и името му се свързва с проекта за Общинската минерална баня и този за храм-паметника „Св. Александър Невски“. Първоначално това е бил домът на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович и със сигурност стените са „запечатали“ спомени от изискани приеми и високопоставени гости. Но едва до 1944 година, като след войната имотът е национализиран. В нея впоследствие се помещава румънското посолство, след това се смята, че тук бил Щабът на Народната милиция.

По-късно в къщата е търговското представителство на СССР, а по-късно е седалище на Агенцията по печата и новините на Русия, както и на други комунистически структури. През 1990 година е реституирана и е върната на наследник на първия собственик, а официално е продадена на настоящия собственик през 2004 г. Каква ще бъде съдбата й оттук нататък, предстои да разберем? И дано да имаме възможност да я видим така, както е украсявала центъра на София през 30-те години на миналия век.

.

10 възстановени фасади, които разкриват красотата на София