Странно или не, не съм мечтала за Париж. Винаги съм предпочитала други места и култури, въпреки че порастването и младостта ми бяха белязани от литература и кино, които дори и да не идваха от града на светлините, бяха свързани с присъствието му. Затова колкото и да е комично, ще си призная, че първата ми крачка към идеята за посещение във френската столица бе вдъхновена от сладкишите, погрешно наричани ореховки или целувки. Макароните.
Логично първото място, в което пожелах да влезем, бе Ladurée Royale, изпречил се случайно или не на пътя ни още по време на сутрешната ни разходка.
Ladurée Royale е първата пекарна, открита през 1862 г. от Луи Ърнест Ладюре, дошъл от югозападна Франция. Интересна личност е този Луи Ърнест. Мелничар от бранша, той също така е и плодовит автор, създал произведения в почти всяка област на литературата. Привърженик е на социалните реформи и въпреки заплахата от строги наказания критикува религиозните догми, структурата на институциите, реда и обществените порядки.
По ирония на съдбата, точно по времето на Парижката комуна пекарната е опожарена (1871 г.). Това не отчайва Ладюри и той построява на същото място сладкарница с нов дизайн, дело на известния живописец Жул Шире, работил в Сикстинската капела и Парижката опера. Новата сладкарница е прочута с купола си на тавана, изрисуван с ангели, единият от които, Pâtissier (l'Ange Pâtissier), става символ на сладкарницата. Жул Шире е създател на безсмъртното лого на марката Ladurée, на него дължим избора на фирмената цветова гама.
Истинската слава обаче за Ladurée идва, когато в 1930 г. внукът на Луи Ърнест, Пиер Дефонтен, по случайност решава да слепи продаваните в сладкарницата бадемови сладки (макарони) с ганаш (ароматен крем от шоколад, прясна сметана и сметаново масло). В резултат се получил съвършено нов десерт, по който посетителите на сладкарницата полудели. Така се родил прочутият "парижки макарон" или Gerbet.
След като популярността на марката се разраснала, собствениците решили да сложат масички и столове, където посетителите да могат да изпият чаша чай, придружена от макарон. Така на практика Ladurée на ул. "Роял" 16 е първият парижки чаен салон, както и първото място, на което сами жени са можели да седнат да си доставят удоволствие със сладкиш и чаша ободряваща напитка. Това произвело фурор в района и извело Ladurée пред конкуренцията.
От 1997 г. сладкарницата започва да отваря нови заведения на различни места в Париж, а от 2005 г. излиза и на международната сцена. Асортиментът на заведенията не се ограничава с макароните. Тук освен тях има зашеметяващи сладкиши, както и възможност за лек обяд. Типично за салоните, обикновено на два етажа, е това, че са решени в две части: място, където можете да си купите желания от вас продукт за вкъщи, и такова, където да седнете. Обстановката е луксозна.
В първата сладкарница на Ladurée в моя първи ден в Париж с двете ми деца изпитах удоволствието от вкусните и красиви сладкиши, ароматното кафе и приятната компания. Препоръчвам ви макароните със солен карамел, както и сладкиш пистачо.
