Ако бях писала това ревю преди няколко години, когато Скарабар отвори врати, щях да напиша само хубави неща. За съжаление обаче картинката се промени и то не толкова по отношение на храната, колкото като обслужване, комфорт и други такива важни неща. Както знаем, концепцията е проста, менюто – кратко, скарата – добра. Това заведение върна гордостта на българската скара, загубила вкуса си покрай полуфабрикатите и неглижирането на наглед простите кебапчета и кюфтета дори в по-претенциозни ресторанти. Пък ние си ги искаме, и то не какви да е, а от месо, с правилните подправки и вярната технология. И така, за тези, на които им беше омръзнало да ходят във „Вкусното кебапче” и „Чешкия клуб”, Скарабар предложи алтернатива, и то на чудесно място – в градинката на Заимов /в другото им заведение не съм била/.
И така, ако не обръщам много внимание на факта, че пържолата е недостатъчно подправена, съответно – кисната в марината, за кюфтетата и кебапчетата мога да кажа само хубави думи. Както впрочем и за гарнитурата – също така подценяваните пържени картофи, лютеница и зелева салата, които в Скарабар са със собствен пикантен почерк. Какво се е променило ли? По ирония на съдбата, тъкмо интересът на хората е развалил това място. Понеже няма ограничения в околното пространство, заведението е преляло отвъд нормалните граници и масите те посрещат буквално на алеята. За да разбереш дали има свободни места, трябва да навлезеш доста навътре сред гъсто подредените редици, за да стигнеш до масичката на салонния управител. Докато той ти обяснява, че ти трябва резервация, ти гледаш жадно чиниите на хората, а те гледат задника ти. Ако успееш все пак да се добереш до маса, следва срещата ти със сервитьорите. С изключение на едно усмихнато и нахакано в добрия смисъл момиче, всички други гледат надменно и са прекалено заети, за да успеят да ти отговорят, в случай че имаш смелост да питаш. Ако пък успееш да поръчаш, през цялото време се чудиш кои от ястията да събереш в една чиния, за да има място да си оставиш чашата, толкова са малки масите. Вярно е, не ревах, докато ядох кюфтетата, но следващият път като ми се дояде скара, ще се замисля сериозно дали да не ида до месарския магазин.
