ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Mоите любими сгради в София

Mоите любими сгради в София
 
В такъв мрачен пролетен ден като днешния човек има нужда от вдъхновение и положителна емоция. За радост гледката от балкона на нашия офис към двора на Софийския Университет е способна да те вдъхнови и накара да се почувстваш щастлив, че живееш в София. 
 
Замислих се кои са сградите в София, които обичам и ме карат да се усмихна винаги когато минавам край тях. Сгради с история, която често не знаем или сме забравили. Затова се опитах да ви разкажа накратко за историята на любимите ми сгради в София. 
 
Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият театър в България след Освобождението,той е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър. Сградата е построена по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер,завършена е в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г. 
По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Последното му преустройство е през 1971–1975 г., когато се създава и специална камерна зала.
 
Царският дворец  - Бившият царски дворец в София се намира в центъра на българската столица на площад „Княз Александър“ № 1. В двореца днес се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.
 
Преди сегашната сграда тук е съществувала друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. През 1816 г. сградата изгоряла и за дълго време запустяла.
 
По време на Освобождението сградата е била използвана като болница, а след Берлинския конгрес в продължение на една година - за резиденция на княз Александър Батемберг. 
Същинското преустройство на сградата се извършва на два етапа:
 
Първа част (1880–1882), по времето на Александър Батенберг и под ръководството на арх. Виктор Румпелмайер (и с участието на архитектите Антонин Колар, Ларс и Майербер) е построена представителната част (приземен административен етаж и над него една амфилада от бални зали) и трети етаж (сервизен). Тази част била официално и тържествено открита на 26 декември 1882 г., а Новата 1883 година била посрещната в залите на Двореца. Това била първата представителна столична сграда в европейски стил.
 
Втора част (1894-1896), по времето на втория български владетел - княз Фердинанд, под ръководството на арх. Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс (гипсовите декорации и орнаменти) е доизградена новата, североизточната част на Двореца - за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения, асансьор. По това време се изграждат и два дворцови параклиса – католически и православен, разположени откъм североизточната страна на старото крило.
 
Централен военен клуб - Строежът на сградата е започнал през 1895 г. по проект на чешкия архитект Антонин Колар в стил Неоренесанс, сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров през 1907 година. Тя е представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с разпределение, характерно за клубните сгради от края на 19 век.
 
Национална галерия за чуждестранно изкуство – Сградата е на бивша печатница, проектирана от виенския архитект Фридрих Швамбергер, пострадала от бомбардировките при Втората световна война и впоследствие възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, тя е дело на известния български архитект Никола Николов.
На 5 ноември 1985 г. започва да функционира като галерия към фондация „Св. св. Кирил и Методий“ по идея на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година. 
 
Софийски Университет „Св.Климент Охридски“ - През 1906 г. е проведен международен конкурс за сграда на Университета, спечелен от френския архитект Анри Бреасон. По редица причини обаче строежът не е осъществен и Ефорията по завещанието на братята Евлогий и Христо Георгиеви възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта на Бреасон, независимо от несъгласието на университетските власти и на самия архитект Бреасон. На 30 юни 1924 г. основният камък на Ректората е положен западно от мястото на стария Моллов хан.
 
Ще се радвам и вие да споделите снимки на сградите, които ви вдъхновяват и карат да се чувствате горди софиянци. 
 
 
 
 
 


Сблъсъци и протести срещу мобилизацията
ОТ ГРАДА
26 септ 2022 | Общество

Сблъсъци и протести срещу мобилизацията

Над 100 протестиращи бяха задържани по време на анти-правителствен протест в Махачкала, Дагестан, съобщи правозащитната...

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...