Градски находки

Mоите любими сгради в София

В такъв мрачен пролетен ден като днешния човек има нужда от вдъхновение и положителна емоция. За радост гледката от балкона на нашия офис към двора на Софийския Университет е способна да те вдъхнови и накара да се почувстваш щастлив, че живееш в София.   

Mоите любими сгради в София
 
В такъв мрачен пролетен ден като днешния човек има нужда от вдъхновение и положителна емоция. За радост гледката от балкона на нашия офис към двора на Софийския Университет е способна да те вдъхнови и накара да се почувстваш щастлив, че живееш в София. 
 
Замислих се кои са сградите в София, които обичам и ме карат да се усмихна винаги когато минавам край тях. Сгради с история, която често не знаем или сме забравили. Затова се опитах да ви разкажа накратко за историята на любимите ми сгради в София. 
 
Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият театър в България след Освобождението,той е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър. Сградата е построена по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер,завършена е в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г. 
По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Последното му преустройство е през 1971–1975 г., когато се създава и специална камерна зала.
 
Царският дворец  - Бившият царски дворец в София се намира в центъра на българската столица на площад „Княз Александър“ № 1. В двореца днес се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.
 
Преди сегашната сграда тук е съществувала друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. През 1816 г. сградата изгоряла и за дълго време запустяла.
 
По време на Освобождението сградата е била използвана като болница, а след Берлинския конгрес в продължение на една година - за резиденция на княз Александър Батемберг. 
Същинското преустройство на сградата се извършва на два етапа:
 
Първа част (1880–1882), по времето на Александър Батенберг и под ръководството на арх. Виктор Румпелмайер (и с участието на архитектите Антонин Колар, Ларс и Майербер) е построена представителната част (приземен административен етаж и над него една амфилада от бални зали) и трети етаж (сервизен). Тази част била официално и тържествено открита на 26 декември 1882 г., а Новата 1883 година била посрещната в залите на Двореца. Това била първата представителна столична сграда в европейски стил.
 
Втора част (1894-1896), по времето на втория български владетел - княз Фердинанд, под ръководството на арх. Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс (гипсовите декорации и орнаменти) е доизградена новата, североизточната част на Двореца - за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения, асансьор. По това време се изграждат и два дворцови параклиса – католически и православен, разположени откъм североизточната страна на старото крило.
 
Централен военен клуб - Строежът на сградата е започнал през 1895 г. по проект на чешкия архитект Антонин Колар в стил Неоренесанс, сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров през 1907 година. Тя е представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с разпределение, характерно за клубните сгради от края на 19 век.
 
Национална галерия за чуждестранно изкуство – Сградата е на бивша печатница, проектирана от виенския архитект Фридрих Швамбергер, пострадала от бомбардировките при Втората световна война и впоследствие възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, тя е дело на известния български архитект Никола Николов.
На 5 ноември 1985 г. започва да функционира като галерия към фондация „Св. св. Кирил и Методий“ по идея на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година. 
 
Софийски Университет „Св.Климент Охридски“ - През 1906 г. е проведен международен конкурс за сграда на Университета, спечелен от френския архитект Анри Бреасон. По редица причини обаче строежът не е осъществен и Ефорията по завещанието на братята Евлогий и Христо Георгиеви възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта на Бреасон, независимо от несъгласието на университетските власти и на самия архитект Бреасон. На 30 юни 1924 г. основният камък на Ректората е положен западно от мястото на стария Моллов хан.
 
Ще се радвам и вие да споделите снимки на сградите, които ви вдъхновяват и карат да се чувствате горди софиянци.