ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Музей на куклите във Варна

Музеят на куклите във Варна е единственият по рода си на Балканите и един от малкото в Европа. В музейната зала има 140 експоната на кукли, които са приказен разказвач на най-вълнуващите истории за представления и отличия на Държавен куклен театър – Варна.

Не защото съм била малко момиченце, което е играело с кукли, обичам кукления театър, а защото харесвам този вид изкуство. Намирам го за много зрелищно, за различно и забавно. И тази симпатия никак не стихва с годините. Спектаклите съвсем не са само ориентирани към децата, но и към възрастните. Давайки живот на всяко нещо, ние му доверяваме една мечта и го правим значимо и обичано.

Кукленият театър във Варна е създаден преди повече от 60 години. През 1946 г. Георги Сараванов основава в Пловдив Първия марионетен театър в България. Варненската общност отправя покана да основе куклен театър и в морския град. На 18 август 1952 г. Сараванов режисира първото представление с куки в града - „Патенцето“ на Нина Гернет. Пиесата е увенчана с голям успех, а началото на Варненския театър е поставено.

Първите кукловоди в театъра, вдъхнали живот на кулите, са били с музикално образование. По това време специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ е нямало във Висшето театрално училище в София - ВИТИЗ. Сега специалността е факт, а някои от най-успешните ни и обичани актьори са завършили именно там.

Давайки живот на всяко нещо, ние му доверяваме една мечта и го правим значимо и обичано.
Актьорите на Варненския куклен театър участват не само в постановки за деца с кукли, но спектакли за възрастни. Сега по постановката „Професия Лъжец” по роман от Джани Родари с тях работи с голямо удоволствие режисьорът Теди Москов. Спектакълът е поставен на 15 януари  в театър „Сълза и смях“, сега на 11 март, гостува в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София.

Отличията на кукления театър са многобройни; печелил е на няколко пъти “Икар” през годините, а безспорно за всички награди заслуга имат както участващи в представленията, така и тези, които ги подготвят. Последната е за мениджмънт, за миналата 2013 година.

Куклите също се радват на голяма слава, тъй като са „играли“ своите незабравими спектакли хиляди пъти и са оставили ярък спомен в децата, а и у възрастните. Някои от тях са вече износени и затова са пренесени в музея, който е създаден на 12 юли 1985 г. по идея на Велико Бърнев – драматург в театъра по това време. Куклите-актьори, делили една сцена, сега са в музея. Там видях кукли от първите детските представления, както и такива за юноши и възрастни. Спектакли като „Буратино“, „Коледна приказка“, „Новите приключения на Бубу“, куклата на най-играната и най-харесваната приказка-спектакъл - „Златка, златното момиче“, също и куклата на барон Мюнхаузен от „Представление в чест на барон Мюнхаузен“, кукли от „Божествена комедия“, „Дама пика“,  „Херкулес“, „Най-красивата война“ и много др. Те са един нагледен пример на историята на кукленото изкуство. Интересът към музея е голям и сред многото чуждестранни гости на града. Освен на английски, немски и руски беседата, която води уредникът на музея с посетителите, е и на испански или италиански, а там вече традициите са свързани буквално с пиршества по улиците на градовете, в които се провеждат.

Ще добавя още, че репертоарът на театъра е много богат в момента и той през лятото не прави почивка, а изнася много спектакли в красивия Летен амфитеатър на Варна. Какво по-хубаво от това да съпреживяваме с децата ни на реда в театъра случващото се на сцената?