Градски находки

Музей на куклите във Варна

Не защото съм била малко момиченце, което е играело с кукли, обичам кукления театър, а защото харесвам този вид изкуство. Намирам го за много зрелищно, за различно и забавно. И тази симпатия никак не стихва с годините. Спектаклите съвсем не са само ориентирани към децата, но и към възрастните.

Музеят на куклите във Варна е единственият по рода си на Балканите и един от малкото в Европа. В музейната зала има 140 експоната на кукли, които са приказен разказвач на най-вълнуващите истории за представления и отличия на Държавен куклен театър – Варна.

Не защото съм била малко момиченце, което е играело с кукли, обичам кукления театър, а защото харесвам този вид изкуство. Намирам го за много зрелищно, за различно и забавно. И тази симпатия никак не стихва с годините. Спектаклите съвсем не са само ориентирани към децата, но и към възрастните. Давайки живот на всяко нещо, ние му доверяваме една мечта и го правим значимо и обичано.

Кукленият театър във Варна е създаден преди повече от 60 години. През 1946 г. Георги Сараванов основава в Пловдив Първия марионетен театър в България. Варненската общност отправя покана да основе куклен театър и в морския град. На 18 август 1952 г. Сараванов режисира първото представление с куки в града - „Патенцето“ на Нина Гернет. Пиесата е увенчана с голям успех, а началото на Варненския театър е поставено.

Първите кукловоди в театъра, вдъхнали живот на кулите, са били с музикално образование. По това време специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ е нямало във Висшето театрално училище в София - ВИТИЗ. Сега специалността е факт, а някои от най-успешните ни и обичани актьори са завършили именно там.[[quote:0]]Актьорите на Варненския куклен театър участват не само в постановки за деца с кукли, но спектакли за възрастни. Сега по постановката „Професия Лъжец” по роман от Джани Родари с тях работи с голямо удоволствие режисьорът Теди Москов. Спектакълът е поставен на 15 януари  в театър „Сълза и смях“, сега на 11 март, гостува в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София.

Отличията на кукления театър са многобройни; печелил е на няколко пъти “Икар” през годините, а безспорно за всички награди заслуга имат както участващи в представленията, така и тези, които ги подготвят. Последната е за мениджмънт, за миналата 2013 година.

Куклите също се радват на голяма слава, тъй като са „играли“ своите незабравими спектакли хиляди пъти и са оставили ярък спомен в децата, а и у възрастните. Някои от тях са вече износени и затова са пренесени в музея, който е създаден на 12 юли 1985 г. по идея на Велико Бърнев – драматург в театъра по това време. Куклите-актьори, делили една сцена, сега са в музея. Там видях кукли от първите детските представления, както и такива за юноши и възрастни. Спектакли като „Буратино“, „Коледна приказка“, „Новите приключения на Бубу“, куклата на най-играната и най-харесваната приказка-спектакъл - „Златка, златното момиче“, също и куклата на барон Мюнхаузен от „Представление в чест на барон Мюнхаузен“, кукли от „Божествена комедия“, „Дама пика“,  „Херкулес“, „Най-красивата война“ и много др. [[more]]Те са един нагледен пример на историята на кукленото изкуство. Интересът към музея е голям и сред многото чуждестранни гости на града. Освен на английски, немски и руски беседата, която води уредникът на музея с посетителите, е и на испански или италиански, а там вече традициите са свързани буквално с пиршества по улиците на градовете, в които се провеждат.

Ще добавя още, че репертоарът на театъра е много богат в момента и той през лятото не прави почивка, а изнася много спектакли в красивия Летен амфитеатър на Варна. Какво по-хубаво от това да съпреживяваме с децата ни на реда в театъра случващото се на сцената?