ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

На гости у Старата госпожа

На гости у Старата госпожа

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

В последните седмици едно от местата в София, около които се шуми най-силно, е Старата госпожа на "Оборище". Ако се подвизавате често из Facebook и Instagram, не може да не ви е направило впечатление. Затова решихме да отидем и да видим дали многото шум не е за нищо.

Запознахме се с Емил и Станислав, които ни разказаха за идеята. "Много наши приятели, които живеят в чужбина, казваха, че тук няма къде да ядат. В Лондон, знаете, културата на брънча е нещо много сериозно. Например тук истински яйца "Бенедикт" просто няма къде да намерите. Тръгнахме оттам. После пък дойде една дама и ни предложи домашна рецепта, появиха се бухтичките..."

Нямаше как да не се запознаем и с Тодор, атрактивният главен готвач, който дори бе така добър да ни позира. Поръчахме си, разбира се, порция яйца "Бенедикт", която допълнихме със салата хамон и плодове и с въпросните бухтички.

Знаете ли как се разпознава хубавото яйце? По цвета на жълтъка – трябва да е оранжев. Ако сте имали баба на село, която е гледала кокошки и е била ненадмината кулинарка, сигурно ще се сетите за какво говоря. Видът и вкусът на "Бенедикт"-а, който ни беше поднесен, ми напомниха точно за онези яйца. Бухтите също бяха като приготвени от баба ми, а салатата ми е тотален фаворит – точно тази комбинация между месо, зеленолистни и плодове, между солено и сладко, е жестоко попадение.

Допълнихме с два вида лимонада – малинова и смокинова, които се приготвят от домашни сиропи, не се лишихме и от кафето. Кафето, между другото, се оказа цяла отделна тема. "Ние сме маниаци на кафе", казаха в един глас Станислав и Емил. Ако се огледате из интериора, ще ви направят впечатление опаковките кафе с логото на Старата госпожа. Тази селекция на "Дъбов" може да бъде опитана само тук. Двамата баристи са виртуози, за първи път в живота си получавам капучино, украсено с кученце. Да, и заведението е dog friendly.

Старата госпожа предлага и обедно меню, няколко вида крафт бира, българско, френско и италианско вино. И все пак защо точно Старата госпожа? Защото тук тя си е у дома, ми отговориха Емил и Станислав, а аз засега се съгласявам с тях. Наздраве!

 

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...