Градски находки

На вечеря в сърцето на Синеморец

Места

На вечеря в сърцето на Синеморец

Ако свободните часове на предишния уикенд ни бяха завели в дома на мама Карла и Фабиано в столицата, то този път целенасочено ще изминем стотици километри до морето, за да седнем на вечеря с котката.

И да, първоначално това може да ви се стори странно, но продължете да четете и ще откриете логиката в следващите редове.

Често чуваме за българското черноморие и колко е застроено, пренаселено и скъпо е то. Това лято, обаче, ни доказа точно обратното. Случайността (такива неща не съществуват) ни доведе до там, че да запазим лятната си почивка на едно място, в което морето е толкова синьо, че чак са решили да го кръстят на това - бяхме в Синеморец.

Както винаги часовете по време на почива минават като минути и дойде време за вечеря. Доразбрахме случайно (пак казвам, няма такива неща), за едно ново място, което носи интересното име “Котката” и решихме да се отбием. Сега стана ли ви ясно за какво идваше реч малко по-нагоре.

 

 

Мястото е сравнително малко, но достатъчно, че да ти е удобно. Гледката е повече от невероятна, защото пред теб се открива безкрайното море, а храната, ох , храната направо ти пълни душата.

Влизайки ни бе съобщено, че за съжаления няма места, но съдбата отново се намеси и точно в този момент една маса се освободи. Да са живи и здрави тези хора, защото ако не бяха станали навреме, нямаше да четете тези редове.

Храната, както казах е "ядеш и ревеш", но това е въпрос на вкус. Нещата, които не може да се отрекат бяха приятната обстановка, която леката музика създаваше, лятното усещане, което идваше от вълните наблизо, които се виждаха и невероятния аромат на домашно приготвена храна.

Менюто е малко, но точно толкова разнообразно, че да има какво да си изберете. Виното се лееше, смях се чуваше от кухната, чийто врати бяха отворени, така че да може да виждаме как се приготвя храната ни и най-хубавото - всичко идваше в точния момент, особено двете усмихнати девойки, които ни обслужваха.

Да, тази вечеря не бе гурне пътешествие из друга държава, но пък бе пряк път към сърцето на “Котката” и Синеморец, което ни плени.

 

 

 

Малката Италия, скрита в сърцето на София