Когато преди пет-шест години отидохме една есен в Хисар, имах чувството, че в този интересен, богат на археологически находки и минерални извори град времето е спряло. Всичко си беше като в годините на соца – някакво безразличие и нежелание се стелеше подобно на ситния октомврийски дъжд. И ако в хотела, където бяхме настанени, и да можеше да поплуваш, почетеш и да се поразходиш в парка, то да хапнеш вкусно си бе нещо непосилно. Безлична и безвкусна храна, сервитьори като от стар комедиен филм, тъга...
Положението не бе по различно и на другите места, до момента, в който не попадахме случайно в ресторант “Национал”, който тогава бе само с една зала и обзаведен повече в традиционния национален стил. Тук ни посрещнаха с храна, подобна на онази, които бабите и майките готвеха някога. Отсъстваше пластмасовият вкус, характерен за замразената и притоплена в микровълновата фурна гозба. Беше вкусно и уютно. Запомнихме името и днес, няколко години по-късно, отидохме отново – вече през лятото.
Сега ресторантът е преустроен, стилът е променен и сякаш попадаме в китната Тоскана или може би в някое селце на Южна Франция. За да вечеряш в красивата, поддържана лично от собственика градина, е добре да направиш резервация. Менюто е променено, но бобът, вкусните, изпечени от семейството чушки и други характерни гозбички, запазена марка на кухнята, са оставени.
Боянка, или както предпочита да я наричат с името на баба й – Бояна, е млада, обичаща и даваща всичко от себе си жена. Тя споделя, че в снежното Чепеларе, където е учила, мечтаела за лято и море. Да, завършила е и е работила известно време в Бургас, откъдето е съпругът и. Той е и причината да дойдат в Хисар, където отварят ресторант в къщата, в чийто двор Боянините дядо и баба отглеждали домати. Не са лесни тези начални години – кредитът, ранното отваряне в 6 ч., за да могат хората от околните учреждения да предпочетат тяхното хубаво кафе – това са онези горчиво-сладки спомени на прохождането.
Младото семейство подхожда нестандартно не само с менюто, приготвено главно от пресни, висококачествени продукти, за предпочитане с местен произход, но и при наемането на персонал. В “Национал” работят зрели хора, отнасящи се отговорно и с обич към професията си. Внимателно и ненатрапчиво следят привършили ли сте с аперитива, отнасят ненужната посуда и сервират следващото, без да ви карат да се озъртате и да чакате. Между собственици и персонал има разбирателство; Бояна споделя, че се стреми да обучи другите да обръщат внимание на детайлите. И тъй като знае, че тези неща не се учат само от приказки, всяка година семейството и служителите ходят на кратки екскурзии до близки дестинация, да видят, да сравнят.
Освен за типичното и познатото, в “Национал” са отворени и за новости. Приятелска ферма в старопланинско село снабдява ресторанта с лимец и в кухнята месят и пекат хляб от него, а сварените му зрънца правят варианта на шопската им салата по-богат на вкусове. Аз ви я препоръчвам – опитах я и не оставих нищо в чинията.
Десертите са дело и плод на вдъхновението на стопанката. Тя споделя, че тази година за съжаление успяла да направи само една от богато декорираните торти, по които се запалила преди време, но пък ако опитате крем брюлето със синьо сирене и малини, ще останете очаровани. Тук е мястото да споделя, че карамелизират захарта пред вас, преди да ви сервират десерта, както е редно в един изискан гурме ресторант.[[more]]Сегашният интериор, в който присъстват и много лични вещи (семейството живее под наем), черпи вдъхновение от Лора Ашли. Подобно на едно любимо мое момиче, Бояна мечтае за мебелировка от тази дизайнерка и е сложила аплиците й, за да стоплят мечтателните ни сърца.
Съпругът й пък иска всеки в околността на града, а защо не и по-надалеч, да е чувал за кухнята на ресторанта и да отдели време и средства да го посети. Защото какво е да си бил в Хисар и да не си се насладил на чудесата на ресторант “Национал”!
