Още с влизането се чувствате различно – толкова е спокойно и тихо, не прилича на никой друг парк в София. Не е асфалтирано, излъскано и обновено, просто си е една стара градина – с огромни дървета, шума и шишарки по земята, каменни пътеки и резбована беседка.
Бях оставила парка на академията в онзи списък от места, които са близо и не са спешни и все ще стигна някой ден. И така и не бях ходила до вчера. Поводът беше инициативата „Библиотека под листата“ на фондация „За Оборище“ – същите тези хора са се преборили паркът да бъде отворен за посещения и сега пак те правят възможно човек да прекара няколко идилични часа там с книжка в ръка, взета от специално поставения шкаф с книги. Има всякакви заглавия, за всякакви вкусове, а най-старото издание са разкази на Джек Лондон от 1938-ма година. Стар квартал – стари книги.
Отидох да оставя малко книги, а останах дълго и днес се върнах пак. Толкова особено усещане е да прекрача за миг в съвсем друг свят, замислен и есенно топъл, все едно съм някъде в планината, върховете на дърветата са високо в небето, самотен каменен лъв дебне на края на пътечката и почти очаквам да притичат Хензел и Гретел.
Едно спокойно пътешествие сред природата, което не изисква предварително планиране, дълго пътуване или инвестиции. Просто отидете в парка.
