ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Перлите на София: Къщата на Сирак Скитник

Перлите на София: Къщата на Сирак Скитник
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Казват, че Сирак Скитник е видял къщата си насън. Намира се в Лозенец, на пл. „Журналист“ на ул. „Борова гора“ 28, точно срещу парка. Грозно притисната от двете страни, тази къща е паметник на културата и това не е само защото е произведение на арх. Георги Овчаров, един от най-големите български архитекти, а и защото тук, в мазето й, което наричали „Кабарето“, се е събирал елитът на нацията.

Но първо малко за Лозенец. До началото на XX век Лозенец е бил селска зона (Корубаглар – старото му име означава „сухи лозя“), а на днешния пл. „Журналист“ селяните си оставяли каруците, преди да влязат в града, там са се качвали на трамвая към пазара. Дядо ми ми е разказвал, че като деца са ходели да се спускат с шейни по бул. „Черни връх“. Така че картината не е била никак „градска“, не е била и луксозна, напротив, липсата на течаща вода и свързаност с водопровода е бил огромен проблем и мисля, че „изкачването на водата“ си е останал проблем за този квартал. За сметка на това обаче управниците са имали напълно градска визия за това как да се развива Лозенец.

Към 20-те години общината на София решава да даде терени от по 500 кв.м  в Лозенец на заслужили деятели на културата, герои от войните и др., при условие, че до 5 години да построят първия етаж на къщата им с площ не повече от 250 кв.м, за да може къщите да не доминират над средата, тоест да се запази чувството за гора, простор, природа, накратко – едно зелено, чисто предградие на София. Наричали са Лозенец и „софийския Монмартър“, не само защото е на хълм, а и защото събирането на артисти, писатели, художници, интелектуалци вече е предпоставка за създаване на бохемски, артистичен дух. Всички били съседи и са нямали нужда от много заведения. В Лозенец е имало само една кръчма, „Под липите“,  а името си е получила от Елин Пелин. Животът кипял по дворовете и по къщите, а сред тях последната, точно до гората, била по-специална. Къщата на Сирак Скитник.      

    Има и още...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.