Градски находки

Перлите на София: Къщата на Сирак Скитник

За архитект наема Георги Овчаров

Перлите на София: Къщата на Сирак Скитник

Казват, че Сирак Скитник е видял къщата си насън. Намира се в Лозенец, на пл. „Журналист“ на ул. „Борова гора“ 28, точно срещу парка. Грозно притисната от двете страни, тази къща е паметник на културата и това не е само защото е произведение на арх. Георги Овчаров, един от най-големите български архитекти, а и защото тук, в мазето й, което наричали „Кабарето“, се е събирал елитът на нацията.

Но първо малко за Лозенец. До началото на XX век Лозенец е бил селска зона (Корубаглар – старото му име означава „сухи лозя“), а на днешния пл. „Журналист“ селяните си оставяли каруците, преди да влязат в града, там са се качвали на трамвая към пазара. Дядо ми ми е разказвал, че като деца са ходели да се спускат с шейни по бул. „Черни връх“. Така че картината не е била никак „градска“, не е била и луксозна, напротив, липсата на течаща вода и свързаност с водопровода е бил огромен проблем и мисля, че „изкачването на водата“ си е останал проблем за този квартал. За сметка на това обаче управниците са имали напълно градска визия за това как да се развива Лозенец.

Към 20-те години общината на София решава да даде терени от по 500 кв.м  в Лозенец на заслужили деятели на културата, герои от войните и др., при условие, че до 5 години да построят първия етаж на къщата им с площ не повече от 250 кв.м, за да може къщите да не доминират над средата, тоест да се запази чувството за гора, простор, природа, накратко – едно зелено, чисто предградие на София. Наричали са Лозенец и „софийския Монмартър“, не само защото е на хълм, а и защото събирането на артисти, писатели, художници, интелектуалци вече е предпоставка за създаване на бохемски, артистичен дух. Всички били съседи и са нямали нужда от много заведения. В Лозенец е имало само една кръчма, „Под липите“,  а името си е получила от Елин Пелин. Животът кипял по дворовете и по къщите, а сред тях последната, точно до гората, била по-специална. Къщата на Сирак Скитник.      

    Има и още...


Той я е построил по „съновидение“. Прилича на къща от приказка на братя Грим. За архитект наема Георги Овчаров, с когото се запознава в конкурс за паметника на Шипка. Сирак Скитник е бил в комисията на този конкурс и за предложението на Овчаров написва „златни ръце!“. Тези златни ръце са построили едни от най-известните сгради в София – от Биологическия фактултет, през Музикалния театър, до мавзолея на Георги Димитров. За къщата на Сирак Скитник архитектът се спира на червените тухлички, съвсем в стила на тогавашния агрономически (сегашния Биологически) факултет и с неоготически прозорчета. Овчаров е бил много деликатен, много ерудиран човек, учтив и възпитан, но е бил перфекционист до мозъка на костите си, отстоявал е идеите си на всяка цена и дори халките на пердетата в къщата са по негова идея.

Къщата е построена със заем. Съпругата на Сирак Скитник – Олга Симеонова – е била една от най-известните, културни, изискани и ерудирани светски личности в София. Говорела е няколко езика, играела е тенис и е била доста практична жена, така че тя е тази, която е сбъднала съня на съпруга си. Отвън къщата изобилства от еркери, прозорчета, интересни орнаменти. Вътрешното разпределение също е по идеята на семейството – в мазето е „Кабарето“, където са се събирали столичните интелектуалци и бохеми и където освен купона, са имали и разговори за творчески проекти. Нагоре следва ателието на Сирак Скитник и личните им помещения.

Интериорът е също толкова интересен, колкото и екстериорът. Вградени долапи, гардероби и резбовани тавани в български стил, но в същото време и ярки, нетипични цветове (стълбата е в жълто и синьо). От оригиналния интериор са запазени стълбището, кахлената печка, изящен вграден гардероб и метален полилей. Наследници на Олга Симеонова и собственици на къщата я дават под наем, а „Кабарето“ е на други собственици. Къщата е със защитен статут, така че по принцип там нищо не може да се променя. 

Основните проблеми на къщата на Сирак Скитник са влагата и предназначението й. Това са и рисковете пред нея – като един безмълвен паметник, изоставен от хората, да бъде погълнат от природата и времето. 

източници: bnr.bg; wikipedia

Качество на живот: София между Асунсион и Рабат