Той я е построил по „съновидение“. Прилича на къща от приказка на братя Грим. За архитект наема Георги Овчаров, с когото се запознава в конкурс за паметника на Шипка. Сирак Скитник е бил в комисията на този конкурс и за предложението на Овчаров написва „златни ръце!“. Тези златни ръце са построили едни от най-известните сгради в София – от Биологическия фактултет, през Музикалния театър, до мавзолея на Георги Димитров. За къщата на Сирак Скитник архитектът се спира на червените тухлички, съвсем в стила на тогавашния агрономически (сегашния Биологически) факултет и с неоготически прозорчета. Овчаров е бил много деликатен, много ерудиран човек, учтив и възпитан, но е бил перфекционист до мозъка на костите си, отстоявал е идеите си на всяка цена и дори халките на пердетата в къщата са по негова идея.

Къщата е построена със заем. Съпругата на Сирак Скитник – Олга Симеонова – е била една от най-известните, културни, изискани и ерудирани светски личности в София. Говорела е няколко езика, играела е тенис и е била доста практична жена, така че тя е тази, която е сбъднала съня на съпруга си. Отвън къщата изобилства от еркери, прозорчета, интересни орнаменти. Вътрешното разпределение също е по идеята на семейството – в мазето е „Кабарето“, където са се събирали столичните интелектуалци и бохеми и където освен купона, са имали и разговори за творчески проекти. Нагоре следва ателието на Сирак Скитник и личните им помещения.

Интериорът е също толкова интересен, колкото и екстериорът. Вградени долапи, гардероби и резбовани тавани в български стил, но в същото време и ярки, нетипични цветове (стълбата е в жълто и синьо). От оригиналния интериор са запазени стълбището, кахлената печка, изящен вграден гардероб и метален полилей. Наследници на Олга Симеонова и собственици на къщата я дават под наем, а „Кабарето“ е на други собственици. Къщата е със защитен статут, така че по принцип там нищо не може да се променя. 

Основните проблеми на къщата на Сирак Скитник са влагата и предназначението й. Това са и рисковете пред нея – като един безмълвен паметник, изоставен от хората, да бъде погълнат от природата и времето. 

източници: bnr.bg; wikipedia

Качество на живот: София между Асунсион и Рабат