Поговорихме си с Мила Атева за нея самата, за живота и за модната марка Sassa Björg. Дизайнерката е категорична: това е бранд за жени с индивидуалност, които се водят от интуиция и личното си мнение.
Коя е Мила Атева тук и сега?
Жена на 32, съвсем обикновена.
От какво е направена?
Мечти, планове , решения, желания, въпроси...
Ти кога разбра, че си красива?
Пас...
Как избра правенето на дамски облекла за своя смисъл?
Не мога да кажа, че правенето на дрехи е моят смисъл. Мога да кажа, че осмисля работния ми ден. Нямам реален спомен за това кога съм го избрала за професия, но нямам и спомен да съм искала да правя нещо друго.
[[quote:0]]Разкажи ни за раждането на Sassa Björg, моля.
Сасса се появи за първи път през декември 2010 г. Беше резултат от натрупан опит с предишния ми бранд, а като допълнение преди две години се присъедини към екипа ни и моят партньор в живота Васил Полеганов. Мога да кажа, че с времето и опита Сасса придобива все по-ясен контур и крайни цели.
Образът на дамите, които обичат и носят тоалетите на Sassa Björg?
Нашите клиентки са жени със силно изразена индивидуалност. Независими и с присъствие – такива, които се водят от интуиция и личното си мнение.
Какво не си позволяваш? За какво не ти остава време?
Отговорът и на двата въпроса е: почивка.
Коя е книгата, която си склонна да прочетеш отново и отново?
Не ми остава много време за четене и затова гледам да не повтарям.
Какво не заменяш за нищо друго?
Любовта.
За какво още не си готова днес?
Чувствам, че имам много да уча в личния и професионалния си живот. Така че, за много неща.
Кой е най-трудният урок в живота ти?
Да се науча на търпение и дипломация.
А кой е урокът, който би искала да можеш да предадеш нататък?
Не се чувствам толкова веща все още, че да мога да предавам уроци, но нещото, което ми изскача в ума при този въпрос, са разни работи, свързани с уважението.
[[more]]Разкажи ни за магията да направиш рокля?
Винаги започва с идеята за човека, за когото я правя. После идват материалите. След това, в моя случай, скроявам дрехата – и две сръчни ръце събират парчетата нарязан плат, изпипват детайлите и реализират моята фантазия в материя. Жените, които шият, са абсолютно ключов елемент за добрата дреха. Без добрия и съвестен майстор и най-добрата идея отива на боклука.
На кого дължиш най-много?
Най-много дължа на родителите си. Те инвестираха своята вяра, време и средства в мен без никакви очаквания. Просто ме оставиха да гоня мечтите си. Това са хората, на които съм най-силно задължена. След тях се подреждат, не задължително в този ред, сестрите ми, приятелите ми, колегите ми – хората, с които сме работили и тези, които работят за нас, и моят партньор. Даже по-скоро няма ред, а на всички съм задължена еднакво.
А на кого още не си казала цялото “благодаря”, което заслужава?
Ще ми се да мисля, че няма такива хора, но на принципа, че невинаги можем да се сетим за всички, които са били важни в живота ни, сигурно пропускам някого. И може би не благодаря толкова често на тези, които вече споменах. Мой пропуск!
Какво те движи?
Обратно на впечатлението, което създавам, не се определям като амбициозна, така че махаме амбицията като двигател. По-скоро това да уча, да правя експерименти, да трупам опит, да се променям...
Какво може да те спре?
Страхът ми. Ако съм лично убедена в нещо, външните фактори не ме карат да се колебая. Но ако има страх у мен, нищо външно не може да ми повлияе. Гледам да го боря, де... Куражът не ми е чужд!
А как празнуваш радостта и успеха?
Като ги споделям.
