Градски находки

Рапсодия в розово

За начало на престоя си в Бургас избрах ресторант Розе, за който удобно вече бях прочела в списание „Ева”. Първата ми работа беше да го намеря и да запазя места за вечерта. Беше обяд обаче и най-нормалното нещо на света беше да пробвам кое му е хубавото на този бургаски ресторант освен ужасно приятния буржоазен, староградски интериор.

Рапсодия в розово

За финал на двуседмичната си почивка на море избрах Продиджи на Спирит ъф Бургас. За начало на престоя си в Бургас избрах ресторант Розе, за който удобно вече бях прочела в списание „Ева”. Първата ми работа беше да го намеря и да запазя места за вечерта. Беше обяд обаче и най-нормалното нещо на света беше да пробвам кое му е хубавото на този бургаски ресторант освен ужасно приятния буржоазен, староградски интериор.

И така, водена от дълбокото си убеждение, че добрият ресторант не се познава по сложните, а по най-простите предложения в менюто си, поръчах селска салата и пилешка супа. Уау, както се казва на чист български... Салатата не ме изненада особено, но супата... супата беше страхотна. Гъста, богата на вкусове, приятно освежена от спанака, който беше добавен в класическата рецепта. Малко липсваше кисела нотка, щеше да е чудесно, ако поднасяха тази супа с резен лимон...
Вечерта се посветихме на виното, естествено - розе и на откриването на идеалната му компания. Докато избирахме от доста богатата винена листа, чух първите акорди на музикалния фон като приех, напълно неправилно, че са пуснали диск. Оказа се, че в „Розе” изпълняват на живо класическа музика и това съвсем естествено се вписва в атмосферата заведението, на улицата и на града. Абе малко се изхвърлям – по улицата можеш да видиш всякакви люде, най-вече такива по джапанки и „къси гащи”. Но – море, какво да се прави, и това също е част от чара на този ресторант.

Да се върна на менюто  и на по-сложните му предложения. От салатите си струва да опитате  Триколоре и Фрути ди маре. Морските дарове, за разлика от на много други места, бяха задушени с подправки и заляти с дресинг, което превръщаше ястието в много повече от салата. От основните си струва да отбележим пилешките гърди, мариновани в лимон и шафран, свинския врат в бяло вино, пресен пипер и балкански билки и агнешките кюфтета с кисело мляко и кимион. Добавяме превозходните рибни ястия и обещаващите десерти, които обаче  за съжаление не опитах. В толкова прецизно и балансирано меню се учудих да открия толкова любимата ми иначе пица.

Сега чакам да отворят такъв ресторант и тук. Разбира се, трябва да открият улица като Богориди и готвач като този в Бургас. Иначе по-добре да чакам до догодина...