ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Satsanga: ново място за вегетарианска кухня

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

След три години в Бургас, където се ражда първият ресторант Satsanga, Димитър и Ваня, които стоят зад създаването му, загърбват морето и решават да се преместят в София, за да отворят вратите на нов. Със същото име, същата концепция, но с нова локация. „Satsanga е съчетание от две санскритски думи – sat и sanga. Sat е истина, а sanga – среща. Това е място за истинска среща или за среща с истината, където общуването, храната, атмосферата, вайба ни изкарват за малко от баналното“, разказва Димитър, който дълги години е живял в различни точки на света.

Някъде преди десет години се озовал на един flea market в Дъблин, където при група последователи на Кришна опитал много вкусна храна. От тях си купил и малък наръчник как се готви индийска кухня. Това бил моментът, в който напълно се запалил по нея и започнал сам да се учи. Самият той – като вегетарианец – открил именно в индийската храна разнообразието от вкусове, които може да получи, без да се налага в менюто му да присъства месо. Заедно с това започнал да се занимава с аюрведа и йога.

Малко след това срещнал индиец, професионален готвач, който му станал съквартирант и от когото Димитър също научил някои тънкости. Живял известно време и в Индия, в различни общности и ашрами, където доброволно готвел за всички там. „Храната се харесваше, а на мен ми даваше още повече стимул да готвя. Когато хората са останали доволни от това, което са хапнали, за мен е истинска награда за свършената работа“, споделя той.

Когато през 2015 година се върнал в България, идеята за място като Satsanga се появила от само себе си, от начина на живот и вдъхновението, което натрупвали във времето с Ваня, която е неотлъчно до него и също толкова вкусно говори за храната, която предлагат. „Всяко едно място си идва със собствена душа, носи си собствения характер и той произлиза от хората, които са го сътворили.“

Храната тук е изцяло вегетарианска, като по-голяма част от менюто е и веган, като Димитър и Ваня се стремят да използват минимално количество животински продукти. Индийската кухня е основното вдъхновение, но има интерпретации на любими рецепти и от други краища на света като мусака от зеленчуци или тайландска супа. Освен това заведението е на принципа на бюфет и всеки сам може да си слага каквото реши в чинията, да смесва вкусове и храни на едно място, изцяло по лични предпочитания.

Ние опитахме от индийската жълта леща, приготвена със сладък картоф и зелен боб, към която добавихме басмати ориз. Опитахме и бъргъра, направен от зелен боб мунг с малко доматен сос. Още с първите хапки се убедихме колко вкусна може да бъде вегетарианската храна. А за да се стоплим в хладния следобед, се насладихме на голяма чаша чай от масала с индийско орехче, канела, карамфил и соево мляко. Големите цветни възглавници, мебелите от 200-годишен дъб, красивите полилеи във формата на лотус и топлото синьо в интериора, дело на дизайнера Антония Димова, ни накараха да се откъснем за малко от работния ритъм, точно тук, в сърцето на града на ул. "Бенковски" 8.

През следващия есенен уикенд несъмнено бихме се приютили в уединението, което предлага втория етаж в Satsanga, където вместо столове има големи меки възглавници.

А когато си тръгнахме, не пропуснахме да си вземем бананов хляб с течен шоколад за вкъщи, един от малкото авторски десерти, които можете да откриете тук, където срещите са топли, вкусни и уютни.

 

5 места за брънч в София

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...