ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Schroedinger bar – ново споделено място за култура

Schroedinger bar – ново споделено място за култура

Снимки: Авторът, личен архив

На ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 1 в София се е приютило едно ново разкошно място, което не мога да определя само като бар. „Зелено убежище и различно парченце град“ – биха казали неговите създатели. Да, убежище, в което можете да се приютите, за да работите, да се видите с приятел, да хапнете нещо вкусно, да се насладите на хубава музика на живо, да разгледате изложба или да се включите в някой семинар. Защо зелено ли? Защото още с влизането ще попаднете в зеления оазис на едната градина, въпреки че задния двор е не по-малко цветен и уютен.

Освен двете градини, бара, малката сцена и кътовете за сядане, които са на първия етаж, съвсем не са всичко, с което ще ви изненада това място. В самата къща на два етажа има още няколко стаи, създадени с изключително артистичен интериор, в които можете да работите, да репетирате, да пренесете литературния си клуб и дори да отпразнувате рождения си ден, ако не искате да го правите у дома или в бар.

Идеята за подобно място се ражда преди няколко години, а когато намират точно това, не знаят какво ще се получи накрая, разказва Евгения, която е от създателите на Schroedinger bar. Отварянето му обаче са забавя с една година заради пандемията, за да се стигне до него едва тази пролет.

Освен топли и свежи напитки, тук предлагат редуцирана кухня. Всеки ден има различно обедно меню, а специалитетът на заведението е елзаски флам или елзаския прочит на пицата – много тънко тесто, но с различни продукти отгоре за разлика от нея. Нещо подходящо за чаша вино или бира. „Имаме кухня, но не наблягаме на кухнята“, допълва Евгения, защото не иска да се позиционират като ресторант. Основният им фокус е културната програма, наситена с различен тип събития. В същото време е място, на което можете да срещнете не само приятели, но и съмишленици. Точно както Евгения и нейното семейство, които обичат да консумират изкуство, са вложили своето вдъхновение във всеки един детайл от създаването на Schroedinger bar.

А защото избират точно това име? „Защото е много важен човек в нашия живот. Шрьодингер е квантов физик и в началото на квантовата физика се опитва да обясни тази нова концепция, като измисля този мисловен експеримент с котката. Слага я в кутията и в нея има бутон. Ако котката докосне този бутон, ще се активира отровата, но ако не го докосне, ще остане жива. След един час въпросът е дали тя е жива, или мъртва. И отговорът в класическата физика е – тя или жива, или мъртва. Но в квантовата физика е – тя е и жива, и мъртва едновременно до момента, в който не си видял състоянието й. Това, че самоизключващите се състояния могат да съществуват едновременно всеки го разпознава в живота си и това ни харесва. Да, това ни даде някаква инспирация – може да си напълно нещастен, но това не изключва в същото време и да си щастлив.“ В началото се колебаят между три имена, защото осъзнават, че вероятно малко хора знаят за Шрьодингер, затова се допитват до приятели и познати. Но именно той печели и мястото остава именно в това наименование.

В близките дни тук ще има семинар за креативно и музикално продуцентство, курс за съвременно изкуство, а в края на юни е планирана филмова прожекция и дискусия за абстрактността в архитектурата. Това е само малка част от програмата, която ежедневно се допълва и обогатява, както и само част от причините, които могат да ви доведат тук. А аз нямам търпение още тази седмица да грабна лаптопа си и да пренеса офиса си именно в онова малко дворче, което е в сърцето на града и в същото време пулсира в един по-забавен ритъм с топли слънчеви лъчи като бонус.

 

5 от най-любимите ни instagrammable места на „Шишман“

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...