Последният път, когато се изкуших от малките сладки бурканчета, беше в Косово, едно родопско селце. Сладката се продаваха в местната кръчма и, напълно пленена от запустялата красота на някога цветущото и богато село, нашата софийска група бурно се нахвърли върху бурканчетата с диви ягоди, боровинки и бели череши в неистов опит да отнесе вкъщи част от магията на планината. Сега всеки път, когато вкъщи отваряме от тези сладка, пред очите ми изниква кръчмата "Безгрижен живот", в която се запознахме с четирима от общо осемте жители на Косово и малко ми присяда, но това е друга тема..."Сладката Мария", както е по-правилно да се каже, произвежда сладко от най-любимите ни плодове: диви ягоди, боровинки, малини, смокини, бели череши. Фирмата е асеновградска, което ни кара да се надяваме, че част от плодовете в сладкото наистина са от Родопите и че по този начин подпомагаме местното производство и заетост.
В София и в големите градове на това сладко можете да попаднете във всички популярни напоследък магазини за качествена храна от типа “Млекарница от село”, за която вече писахме.
Левена Лазарова
Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...