ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

След Панаира на книгата: нови четива и аромат на празнични сладкиши...

След Панаира на книгата: нови четива и аромат на празнични сладкиши...

Като деликатен мирис на празничен сладкиш от квартална пекарна, пробиващ сутрешната мъгла, коледното настроение полека се настанява в душата, пренебрегвайки някои неприятности и злополуки – любими хора в болница, проточило се зъболечение, загубени ръкавици (подарък от добрият старец преди две години)... Равновесието се възстановява... пия греяно малиново вино с приятелка в проливен дъжд, ядем мъфини с компания, гледаме сутрешни постановки по чудесни детски истории, слушаме концерт на виртуоз... Срещаме се със словото покрай Софийския международен литературен фестивал, включващ и предколедния Панаир на книгата.

Покрай втората музикално-поетична вечер в “Микстейп 5” на 5 декември 2014 г. ще мина мимоходом – едно, че двамата със сина ми не я проследихме цялата. Дойдохме рано и заради закъсняващото начало си тръгнахме, а когато се върнахме, не се харесахме с поетичното слово или поне с начина, по който къдрокосата му авторка го представяше... Колкото до музиката... не знам... групата е с много почитатели, ала аз от малка не се разбирам с фолклора. Майка често се шегуваше, че съм “фолклорен нихилист”, а потомството се оказа с подобна наследственост, така че не се заседяхме. Въпреки това заради запазената марка на общуване между майка и син усещането за празничност присъстваше.

От вечерта на 9 декември, когато двамата отидохме на открития същия ден Панаир на книгата, нежното блещукане на спомена от детската ми елха искри и полека-лека пълни душата ми с усмихнатост. Дали на мен така ми се стори, или бе така наистина, но 42-ият международен Панаир на книгата изглеждаше естетично подреден, светъл, на по-голяма площ и имаше красиви места за представянията и четенията, оригинално подредени щандове, добри намаления, много книги, нови и стари...Така се случи, че от това първо посещение се сдобих с три книги от скандинавски автори – знаете, Северът е един от акцентите на Литературния фестивал. На новата книга от Софи Оксанен, чието представяне бе завършващо в този първи ден, получих автограф. Финландката с естонски корени е много приятна, колоритна и интригуваща. Момиче от града, с което си заслужава да си запознат.

Хубаво е, че пространството бе добре отоплено и осветено – зима е и това е важно.

На панаира отидохме и в последния негов ден – неделя. Хората може би бяха повече, но сякаш не се почувствах втъкана в навалица, както обикновено се случваше преди време на тези събития. Отчитам го като нещо много положително и не мога да се сдържа да не вметна, че явно добре се е отразила смяната на изглеждащия вечен директор на НДК Христо Друмев – това столично пространство не прилича вече на западащ азиатски битпазар.

На щандовете, от които купихме или разгледахме книги, представящите ги бяха не само учтиви, но и компетентни, а някои дори пристрастни към отделни заглавия, което прави нещата поне за мен вълнуващи. Покупката на книга не бива да е безлична, без страст.

Като цяло, очарована съм от този панаир. Имам нови, интересни книги. Поздравления на организаторите и на участниците! Може би на следващия зимен панаир на книгата някой ще се сети да организира и гардероб или поне места със закачалки. Повярвайте, малко неудобно е да се обикаля наред с пълнещите се с книги торби, дамска чанта и дебела връхна дреха в ръка...

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...