В едно от малкото отворени магазинчета за цветя ни обясниха, че хората имат нужда не само от храна, но и от красота. И наистина - отпред имаше няколко човека, които търпеливо чакаха своя ред. Не за хляб, не за тоалетна хартия, а за цвете.

Иначе, София е пуста. Кафенета, ресторанти и барове са затворени, улиците са почти празни в съботния ден, а по тротоарите малцината минувачи учтиво се заобикаляха. В градинките имаше повече живот - собственици на кучета съзаклятнически се споглеждаха, може би споделяйки радостта, че ще имат повод да излизат всеки ден, без прекъсване.

Булевардите са малко по-натоварени, но толкова малко автомобилно движение нашият град е виждал само по време на дълги празници, когато повечето софиянци обичайно напускат столицата в търсене на  по-чист въздух и почивка от градската лудница.

Сега едно е ясно - ще преосмислим много неща. Ще започнем да чуваме птиците, които от поне две седмици обявяват идването на пролетта. Ще започнем да мислим и за простите, но истински неща в нашия живот, а празните улици ще ни напомнят, че понякога красотата е в малкото.

А прочетохте ли Моят дом е моята крепост!