ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Спомени за София от Националния военноисторически музей

Спомени за София от Националния военноисторически музей

Съботно-неделните разходки поради спецификата на климата за този сезон все по-често се преобръщат от игри и пиене на кафе в парка или в двора на някоя приятна сладкарница в размотаване из закрити търговски площи тип мол. Не съм воин срещу материалното и съвсем не отричам нито пазаруването, нито глезенето, но еднообразието винаги е отегчително. Затова посещението в Националния военноисторически музей (НВИМ) на улица “Черковна” беше една приятна глътка есенно настроение.

Подредените в градината му експонати сами по себе си са интересни, особено ако сте придружени от две енергични братчета, съответно на 8 и на 3. Интересно е, че във времената, когато строяха Двореца на културата, с години съм играла и съм разхождала майката на младежите из градината на стария музей, който някога беше на бул. “Скобелев”. И през ум не ми е минавало тогава да прочета надписите, обясняващи вида на изложеното въоръжение, а сега с големия внук старателно изчетохме кой самолет е боен, кой учебен... Е, много повече се радвах на красивите дръвчета с поопадали листа, на изсъхващите рози по храстите, на матовата есенна светлина, но това е нормално – войната не е нещо, което би ме вдъхновило...Временната изложба на приземния етаж “София – столица на съединена България” е онова, което направи неделята смислена, изпълни ме с носталгия и тъга. Фотографии и експонати от младата столица показват как от място, напомнящо в края на Руско-турската освободителна война по-голямо село, София се превръща в красив, изпълнен с атмосфера европейски град, неотстъпващ по очарование на Виена, Париж, Прага...

Със съдействието на Общински културен институт “Музей за история на София” и Ню Бояна Филм можете да видите уникални фотоси, пресъздаващи духа на града от онова време. В изложбата участва и документалният филм на Светослав Овчаров “Часът на нашето Съединение”.

Всеки фотос, предмет, спомен от съвременник показват желанието на нашите съотечественици да изградят модерна, красива столица, която да съперничи с другите в Европа.

Не знам дали отговарящите за вида на града ни са посетили тази изложба, замислили ли са се? По мое мнение посещението й е просто задължително за всеки архитект.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...