Градски находки

Среща с делфини

Бях чувала, че край плажовете на Варна те често търсят храна и мога да видя делфини поединично или на стада. И сякаш съм 12-годишно момиченце, чаках срещата с необикновените бозайници с нетърпение и даже си тананиках песен в главата. Песен на радостната среща. Такава, каквато винаги трябва да звучи, когато се виждаме с любим приятел.

Среща с делфини

В последно време все по-често попадам на тъжни статистики за убити делфини в резултат на нелепи наранявания, причинени от заложени мрежи, куки, корди и други рибарски съоръжения, поставени на места, на които делфините търсят едно – нашето приятелство. Красивите и миловидни създания случайно попадат в мрежите на рибарите, закачат перките си и така се нараняват или намират смъртта си. Всичко това се случва, тъй като максимата „морето е за всички“ е идеалната замяна на прилагането на някакви правила и превръщането им във формални. Отново законът на джунглата доминира.
 
Аз не съм от фанатизираните защитници на животните. Дори не харесвам домашните любимци отчаяно и като вариант срещу самотата. Но делфини харесвам, най-вече да гледам как свободно плуват пред мен.
 
Бях чувала, че край плажовете на Варна те често търсят храна и мога да видя делфини поединично или на стада. И сякаш съм 12-годишно момиченце, чаках срещата с необикновените бозайници с нетърпение и даже си тананиках песен в главата. Песен на радостната среща. Такава, каквато винаги трябва да звучи, когато се виждаме с любим приятел.
 
По-тихите и закътани плажове на Варна са чудесно място за среща с делфини. Видях ги – истински са, гледката е нереална. Изскачат на повърхността, сякаш ти намигват и пак се потапят. Затърсих фотоапарат, телефон, камера. Оказаха са изключително бързи плувци. Спрях да се опитвам да ги снимам. [[quote:0]]Очаквах ги на всеки 10 метра, но те винаги ме изненадваха. И се отдалечаваха. Дошли бяха само да поздравят. После реших да ги видя в една опитомена среда, във „Феста Делфинариум”, Варна.

Разположен е в северната част на варненската Морска градина. Открит е на 11.08.1984 г. и е един от символите не само на Варна, но и на българския туризъм. Самата постройка представлява лека пространствена конструкция във формата на стъклен куб, с размери 30 х 30 метра и височина 14 метра.
 
Ако имате проблем с ориентирането, като мен, и „северната част на Морската гадина“ не ви говори много, имам друг ключов ориентир за вас, който винаги ще ви упъти – веселите скупчвания от деца с нетърпеливи, светнали очи.
 
Очакването на една среща с очарователните и добродушни бозайници предизвика вълнение и у мен. Не бях ходила в Делфимариума като дете, но бях също толкова любопитна и нетърпелива като малчуганите наоколо.
 
Шоуто премина на четири езика – български, английски, руски и немски. Удоволствието беше кратко. Програмата е само половин час, но е изпълнена с много забавни, сърдечни и запомнящи се моменти.
 
[[quote:1]]На излизане самите делфини се появиха специално и плуваха свободно, сякаш позират за многобройните фотосесии, които посетителите правят.
 
Тръгнах си със смесени чувства – на радост от близостта с тях и на надделялото ми предпочитание все пак да ги виждам в естествената им среда. Изглежда все пак, 12-годишното момиченце в мен е пораснало. В противен случай не бих се замислила и не бих смесила и допуснала разума на територията на емоциите.