Парковете – зелените пространства за дишане. Един от най-често посещаваните от мен зелени оазиси е Южният парк. Той ме привлича не само заради близостта си до дома ми – и Борисовата градина ми е еднакво близка като разстояние, но и заради скритите и почти невидими за повечето хора “зелени дробове”, потопени в тишина, разпръснати из целия парк.[[more]]Няколко дни преди октомври да заприлича на ноември и жълтите и кафяви листа да започнат да печелят повече художествено пространство на градското платно от зелените минах през Южния парк на път за вкъщи. Вълшебството на застиналата зелено-жълта въздушна феерия ме потопи в почти друга реалност, някъде на село, някъде по извитите утъпкани пътечки между спокойно шушукащи си дървета в близост до сини водоеми, изпълнени с плавни синхронизирани движения на редици от патици (зеленоглава патица, зеленонога водна кокошка).
Интересно е, че от известно време в София вече има специализиран маршрут за наблюдение на птици, обитаващи запазените зелени пространства на Южния парк. Многообразието от птици е голямо и е истинско предизвикателство за любители и професионалисти орнитолози.
След това малко отклонение се връщам на своята разходка.
Студеният вятър ми припомняше, че лятото вече е далеч, но спокойствието на пространствата, през които преминавах, ме накара да извадя телефона си (каква досада) и да запиша едно стихотворение, изникнало мигновено между клоните на дърветата.
[[quote:0]]
В средата на есента
гора в града – тишината на града.
Извън представите ни за реалност,
извън понятия, родени от представи.
Извън.
Извън града и неговия механизъм на умора.
Извън мотора на страха.
Отвъд представата за време
неочаквано се спрях
и лекичко открехнах малката врата
за тишината –
да почакам
пред езерото с лилии,
пред езерото с гласове от село
И патиците идват бавно...
жълточовки...
Чакам...
И още някой е дошъл да чака...
да чака тишината да прерасне
в люспите на риба – огледало на небето.
Отпред пред езерото,
скрито
от града и сред града.
